Филип Шелби - Опасни муцуни

Всемогъщият шеф продължаваше да го мачка безмилостно. И едва след като Майстора бе принуден да се откаже от всичко и да сведе съществуването си до просешка тояга, в един град, който винаги бе презирал, големият бос извади последния, решаващ коз… Но Майстора също не си бе губил времето напразно — беше се постарал да узнае повече за своя мъчител, за начина му на мислене, за любимите му похвати. И когато се появиха убийците, изпратени за главата му, той ги посрещна напълно подготвен. Успя да ги засече, да ги ликвидира и четиримата, а после отряза ушите им (според традицията на тореадорите), за да ги изпрати на Големия Шеф.

Нямаше повече опити да го елиминират и Майстора разбра, че е настъпило дългоочакваното примирие. Оставаше завинаги заточеник, лишен от правото да упражнява професията си, обречен на нищета. Но той много добре знаеше, че шефът неслучайно е решил да го помилва и да го остави жив. И сега, след цели петнадесет години, бе дошъл мигът на разплатата…

Майстора се сепна, примигна и се заозърта наоколо. Видя срещу себе си Ли, търпеливо изчакващ. Трансът на Майстора бе продължил почти два часа.

— Този мъж винаги е имал голямо влияние върху твоята съдба — тихо повтори Ли. — Но сега той е изплашен. И има основателна причина за това.

Майстора отново протегна ръка към чашата с уиски и на един дъх я пресуши. Когато заговори, гласът му прозвуча леко дрезгаво.

— Може би ще е най-добре първо да се разберем за нашия бизнес — предложи той.

Ли се усмихна предпазливо, както го умеят само китайците. Девойката внезапно се появи на прага, с кожена чанта в ръка. Остави я в нозете на Ли, поклони се и безшумно се оттегли.

В чантата имаше шест пакета с пластичен експлозив, детонатори и радиопредаватели за дистанционно взривяване, скрити под дебела кърпа. Точно това бе поръчал Майстора, но се беше появила необходимостта от допълнително снаряжение и той не беше уверен дали Ли ще съумее да му го достави. И то веднага.

Китаецът изслуша молбата му невъзмутимо. Момичето още веднъж се появи, сякаш прочела мислите на господаря си. Ли й заговори нежно, като че ли тя бе любимо домашно животно. След малко младата китайка безмълвно напусна задимената стая.

Четвърт час по-късно тя се върна с нещо като дървена кутия за пури. Майстора я пое от ръцете й и остана изненадан от тежестта на кутията, макар в малките ръце на крехката китайка да изглеждаше лека като кейк.

Той остави кутията на скута си, взе отвертката от китайката, развъртя винтовете и предпазливо открехна капака. Вътре лежаха дузина противопехотни мини, от най-миниатюрния модел.

— Плащането пак ли ще бъде по сметката ти в Хонконг? — попита Майстора.

Ли тъжно се усмихна.

— Настъпиха лоши времена за старата колония. За предпочитане е в Сингапур. Но банката и банковата сметка са същите.

Майстора затвори капака на кутията и я прибра в сака. Надигна се и Ли го последва. На раздяла си стиснаха ръцете.

— Ще ми кажеш ли какво още предвиждат звездите за мен? — полюбопитства Майстора.

Пръстите на Ли отново обходиха листата от оризова хартия.

— Един мъж ще умре.

— Винаги някой умира в нашия занаят.

— Ти си запознат с основните правила на астрологията — рече Ли. — Знаменията само очертават какво може да ни донесе съдбата, но не могат да предопределят бъдещето. Може би ще избегнеш погубването, ако си мъдър и не предизвикаш съдбата с някоя лекомислена постъпка.

— Аз ли ще бъда погубен?

— Ти ще бъдеш предаден — отговори Ли. — Но тъй като вече го узна, погубването ти не е неизбежно. Нали?

След като напусна Китайския квартал, Майстора се върна в апартамента в Уест Енд авеню, скри сака до кутията на снайпера, опъна се на дивана и се унесе в съня.

На следващата утрин той посвети почти цял час на поддържането на спортната си форма, след което набра резервния номер на Макган.

— Успя ли да проследиш момичето?

Гласът на Майстора достигаше така ясно до слушалката, която Пол Макган държеше до ухото си, сякаш се намираше само на няколко метра от него.

И днес в Бункера беше задушно. Дипломатът непрекъснато бършеше челото си с носна кърпа, вече порядъчно овлажнена.

— Тя още се намира там. Логично е да допуснем, че и Кроуфорд е с нея.

Майстора никак не искаше да се съгласява безрезервно с логическите заключения на Пол Макган, но предпочете да не му възразява. Дори и да бе напуснал убежището, Кроуфорд не можеше да си позволи да остави мис Фримънт сама за продължително време. Сигурно вече е разбрал, че е лековерна, а това допълнително щеше да го обремени… Кроуфорд ще се почувства задължен да я охранява, да я държи близко до себе си, да я укрива на сигурно място. А тя ще му пречи, ще му губи време, ще го разсейва.