Филип Шелби - Опасни муцуни

— Ще ми повярваш ли, ако ти призная, че до ден-днешен нямам представа кой уби баща ми? Зная, че майка ми е загинала по чиста случайност, но баща ми… Спомням си много ясно онзи ден. Помня дори подробностите. Как изглеждаше той, какво ми говореше, какво вършехме. Въобще не чух изстрелите. Когато пораснах, мисля, че бях вече на тринадесет… Доусън Уайли ми разказа всичко. От него научих, че убиецът е дебнел от доста часове, че вероятно е бил отличен стрелец, че неминуемо е притежавал свръхчовешко хладнокръвие… И сега си го представям как седи и чака, чака, чака в тясната кабина на онзи кулокран, готов да натисне спусъка. Но никой не ми обясни защо е трябвало да загине баща ми. Кой може да го е мразел толкова? Или да се е страхувал от него…

Едва сега усети колко силно ноктите й се бяха впили в китките й.

— Понякога, но само в сънищата, ми се струва, че изплува лицето на убиеца. Но щом се опитам да го фокусирам, образът му моментално се размива и не остава нищо. Само някакво сиво петно.

— А какво ще сториш, ако го видиш? — тихо попита Кроуфорд. — Ако този тип е все още жив, какво ще направиш с него?

— Иска ми се да го попитам защо уби родителите ми.

— И после, ако ти отговори на въпроса?

— После ще се опитам да забравя всичко. Или нещо подобно. Но не, това няма да е достатъчно. — Холис видя как той се намръщи и разбра, че Сам не е успял да я разбере. — Да, няма да е достатъчно само да узная истината. Ще поискам да стана като теб, да го проследя, да го унищожа — заради мен, заради всичките ми страдания… И заради другите, чийто живот е съсипал.

Тонът й, лишен от всякаква милост или състрадание, го накара да изтръпне.

— А ти помниш ли да си живял по друг начин? — на свой ред го попита измъчената жена. — Преди да се заемеш с тази професия, какво си правил?

— Да, помня.

— Не ти ли се иска някой ден да се върнеш към онзи живот, в който не е имало преследвани и преследвачи?

— Не зная дали бих могъл.

— А аз мога. Но само ако зная, че той е намерил смъртта си. Ще бъде като втори живот, като прераждане.

Той я слушаше с трепет, изплашен, че се докосва до болката, стаена от детството в гърдите й, все още неуверен, че тя му е разрешила да надзърне в душата й. А когато вдигна длан, за да я погали по бузата, Кроуфорд остана удивен — отдавна, много отдавна не се бе докосвал до толкова млада и свежа плът.

— Това мога да ти го обещая. Ще заживееш втори живот.

Тя неспокойно се отдръпна от него и плахо наведе глава.

— Кой знае… Но само ако не попадна в лапите на Майстора.

На Кроуфорд никак не му се искаше този миг да бъде опорочаван.

— Трябва да ти покажа нещо — рече той.

Заведе я във всекидневната, отвори вратата на масивния дървен шкаф. Вътре се показа свръхмодерен образец на това, което напоследък наричат домашен център за забавления: телевизор с внушителен по размери екран, видеокасетофон и стереоуредба.

Кроуфорд взе дистанционното управление и включи телевизора. На екрана вървеше популярното „Колелото на късмета“; залата кънтеше от виковете на зрители и състезатели.

— Шегуваш ли се? — намръщи се Холис.

Но млъкна, щом видя как той чевръсто набра някакъв цифров код по бутоните на дистанционното и телевизорът внезапно се преобрази в компютърен екран. Кроуфорд отново натисна бутона със звездичката и на монитора изплува триизмерно изображение, на което с червени точки бе означена оградата около къщата.

— Сензори, които засичат всяко проникване в зоната — обясни й Кроуфорд. — Могат дори да различават дребни горски животни от човешка фигура.

Холис усети изпитателния му поглед, но не му отвърна.

После я покани да го последва в кухнята и отвори пред нея вратата към мазето. Стъпалата бяха осветени, покрити с гумени подложки, за да се избегне подхлъзването.

Мазето се оказа доста дълго, но тясно, колкото две писти за боулинг, опънати една до друга. Спряха се пред тезгях от шперплат. Дълга жица чезнеше над главите им в полумрака към дъното на тунела. Кроуфорд натисна ключа за осветлението и пред изумения поглед на Холис се разкри истинско стрелбище.

Стените бяха покрити с коркови плоскости за изолация на шума. Задната тясна стена бе оборудвана като оръжеен шкаф. На лавиците зад преградата от армирано стъкло бяха подредени пистолети, автомати и ръчни картечници. Най-долу се виждаха заоблени, грозновати черни предмети. Тя си спомни, че в една от лекциите за тероризма им бяха показали диапозитиви с различни модели гранати.