Филип Шелби - Опасни муцуни

Майстора продължи през храстите, но още по-предпазливо. Когато стигна до хълма, се спря, за да избърше мокрото си лице, а след това измъкна фенера от джоба си. Лъчът освети широка кухина, по чиито стени се стичаше вода. Първо провери пода на вдлъбнатината, а после и вътрешността. Лъчът не успя да стигне до дъното.

Майстора се усмихна. Възможно ли бе в това строго охранявано убежище Кроуфорд да не е предвидил таен изход за бягство? Когато засвистят куршумите, Кроуфорд ще се опита да избяга оттук, разчитайки, че резервният изход е безопасен.

И точно така ще стане, защото Майстора беше проверил всички сензори, скрити в цепнатините между камъните, но нямаше намерение да ги поврежда — подобна глупост би хрумнала само на някой наивен новак в занаята. Нито пък би рискувал да пресече зоната пред имението, където сензорите бяха разположени най-гъсто.

Майстора повдигна пластмасовия капак на евтиния спортен хронометър, който бе купил от една бензиностанция по пътя. Наближаваше осем часа. Оставаха още два часа до края на операцията. Реши, че е по-разумно да се презастрахова и да допусне, че ще се справи само за деветдесет минути.

По пътя си назад към мястото, където го очакваше джипът, той внесе още една корекция в плана: реши да започне от предната страна на имението. Ще заобиколи оградата, за да попадне пред фасадата на къщата, но без да навлиза в зоната, следена от сензорите. После ще разполага с достатъчно време да се върне и с малко намеса от негова страна тук и там убежището на Кроуфорд ще се превърне в негова гробница. И не само негова, но и на момичето.

Микробусът на аварийните електротехници прекоси градчето Бедфорд Хилс малко преди десет. Калабрезе беше сграбчил здраво волана, но главната му грижа си оставаше напрегнатото взиране — пред тях се стелеше пороен дъжд.

Зад него Джейкъб бе разгънал на коленете си пътната карта на района — разпечатка, извлечена от регистрите на общинската служба към графство Уестчестър. Като водач на групата той бе длъжен да съобщи на екипа кога се очаква да стигнат до имението.

Джейкъб усети как колата намали ход и се премести на седалката до водача. Видя, че наближаваха външната врата на имението. Изплашен заек прекоси шосето. За миг животното замръзна на място, с разширени от ужас червени очи, но веднага след това се стрелна в шубрака и изчезна. Джейкъб остана доволен, че Калабрезе дотолкова бе намалили скоростта, та дори не се наложи да прибягва до спирачките.

— Тук всички алеи са със заключени врати на оградата — недоволно промърмори Калабрезе. — Ще трябва да оставим микробуса на шосето. Но там пък прекалено ще бие на очи.

— Ще се справим, Винсент — успокои го Хари Джейкъб. — Само да влезем в имението.

Веднага след като микробусът спря, Джейкъб скочи на алеята, после отиде отзад и отвори вратата. Измъкна отвътре макарата с намотания на нея проводник, металната кутия с инструменти и прожектора с акумулатор, заедно с триножника. Отнесе ги в подножието на електрическия стълб. Останалите от екипа чевръсто поставиха около микробуса оранжевите пластмасови конуси, подобни на използваните от пътната служба. Ако се появи някоя кола, шофьорът ще забележи само измокрените електротехници, заети с възстановяването на електрозахранването към частното имение.

Джейкъб за последен път огледа сцената. Микробусът бе паркиран на завоя; конусите се виждаха добре от идващите коли, но не можеха да бъдат забелязани от къщата.

— Да започваме! — извика той.

Екипът беше готов да нахлуе в имението. Членовете му бяха великолепно обучени на всички възможни начини за проникване в сгради: през покрива, през асансьорните шахти, дори през тръбите на климатичните инсталации. Веднъж, при поредната нощна ежемесечна тренировка в Сентръл Парк, те се бяха натъкнали на група пийнали хулигани, което беше придало още по-достоверен вид на занятието.

Мъжете безмълвно се закатериха по каменната стена като привидения, тук-там откъртвайки някое камъче, събаряйки мокрите листа. Скочиха на меката почва и се спотаиха преди първата тераса.

— Докъде ще разширим периметъра на атаката? — сърдито изсумтя Калабрезе.

Джейкъб се надигна на лакти. Успя да зърне очертанията на къщата, замряла в мрака на по-малко от километър пред тях, с блещукаща светлина в прозорците на партера. Той нагласи инфрачервените очила за нощно виждане, остана за малко неподвижен, след което припълзя назад.

— Умно момче — задъхано рече той. — Не е наблъскал сензорите в оголените участъци, както би постъпил някой глупак. Не, той ги е разпръснал по краищата на моравата, дори между дърветата, където човек е принуден да върви на зигзаг. Датчиците са толкова нагъсто, че е невъзможно да не се натъкнеш поне на един.