Филип Шелби - Опасни муцуни

Силата на взрива и пламъците биха били достатъчни да унищожат всяко друго превозно средство, но този камион представляваше стоманена кутия на колела, снабдена с най-здравите гуми на света от „Йокохама Максимс“, които оцеляха въпреки острите камъни по пода на тунела. Благодарение на тях камионът успя да измине много по-голямо разстояние, отколкото Майстора бе предвидил. Освен това резервоарът беше специален, огнеустойчив модел.

Майстора не предполагаше, че Кроуфорд, незасегнат от експлозията, ще запази контрол над камиона и ще успее да го измъкне през обхванатия в огън тунел — навън дъждът бързо угаси пламъците, ближещи боята на каросерията.

Кроуфорд усети как под гумите се разхвърча чакъл и камионът изскочи на калния път. Спря и се отпусна върху волана, заслушан в шума на двигателя, молейки се да не спре. Съскането на дъждовните капки върху горещата стомана и парливата миризма на изгоряла боя го накараха да потръпне.

Погледна към Холис, чието смъртнобледо лице контрастираше с опушеното черно стъкло.

— Ще издържиш ли? — попита той. — Ще се справиш ли?

Изнемощялата жена отвори уста, но не можа да издаде нито звук. Сякаш инстинктите й за самосъхранение я бяха изоставили. Опипа с ръце тялото си, за да провери за нещо счупено. Или за рани. Сетне се наведе към спътника си и прокара показалец по кървавата струйка на бузата му. Продължи нагоре и над слепоочието му напипа нещо топло и мокро.

Холис вдигна поглед към покрива на кабината и видя стърчащ болт, от който капеше кръв.

— Порязал си се — рече тя.

Той докосна с ръка раната си.

— Ще се оправя.

— Той почти успя — глухо промълви Холис. — Сигурно мисли, че сме мъртви.

— Да, засега. Ще разбере, че сме оцелели, когато в новините съобщят, че полицаите не са открили труповете ни. — Хвана я за ръката. — Трябва да се измъкнем оттук.

— Карай — прошепна Холис.

Нито Холис, нито Кроуфорд имаха време да гадаят какво се бе случило от другата страна на каменния тунел. Но Хари Джейкъб бе видял всичко.

Оставаха му само петнадесет метра до сградата. Ръцете му още трепереха и дулото на автомата подскачаше, когато се опита да го насочи към зейналите прозорци. Изстреля цял пълнител, после зареди още един. И още един. Докато усети колко се бе нагорещило дулото.

Хари Джейкъб захвърли автомата и тъкмо посягаше към пистолета на кръста си, когато избухна експлозията в тунела. За щастие успя да залегне в тревата, секунда преди взривната вълна да нахлуе в гаража и да го запокити към дърветата. Хари се претърколи в храстите. Наоколо хвърчаха трески и клони, отгоре му се посипаха мокри листа. До слуха му достигна бумтенето от ударите на металните късове, падащи по земята пред него. Остана да лежи сред пукота на горящите греди.

Още мога да чувам, каза си той.

Хари с мъка се надигна на колене и видя, че цялата къща бе обхваната от пламъци. Тогава чу воя на сирените и бръмченето на приближаващия хеликоптер. Бръкна във вътрешния джоб на комбинезона си и измъкна верижката, закачена на детективската значка. Сетне захвърли пистолета настрани. Приличаше повече на престъпник, отколкото на полицай и никак не му се искаше някой от специалните части да го застреля по погрешка.

— Ей, ти, там на земята! Вдигни ръце и се изправи на светлото!

Хеликоптерът бе увиснал на около тридесетина метра над земята, а лъчът на прожектора му бе прикован върху Хари. Той се подчини. Косата на врата му настръхна, когато погледна надолу и огледа мръсния си комбинезон. Върху гърдите си видя малка червена точка — лазерният лъч на снайпериста от хеликоптера бе насочен право към сърцето му.

Хари остана така, докато първата патрулна кола се появи на алеята. Видя изумените лица на полицаите от екипа за бързо реагиране, изскачащи от колата с насочени пистолети.

— Аз съм полицай! — извика той. — От нюйоркското полицейско управление…

Един от мъжете се приближи предпазливо и взе значката на Хари. Наведе се и заговори в микрофона, закачен на гърдите му. Секунда по-късно хеликоптерът се отдалечи, а лъчът на прожектора му се насочи към горящата къща. Полицаят смъкна шапката си и избърса мокрото си чело.

— Какво, по дяволите, е станало тук, синко?

— Отпред имаше четирима от моя екип — отвърна Хари сковано. Струваше му се, че говори някой друг. — Всички са мъртви.

— Какъв екип? И какво, по дяволите, търсиш тук посред нощ, ти, детектив със специални правомощия, и то от нюйоркското полицейско управление?