Филип Шелби - Опасни муцуни

Джейкъб залитна и се отдръпна встрани от пътя, по който приближаваше пожарната кола. Хвана полицая за ръкава.

— Трябва ми телефон.

Полицаят му подаде малкия клетъчен апарат „Моторола“. Джейкъб се отдалечи от подвикващите пожарникари и се облегна на един дънер. Треперещите му пръсти с мъка набраха номера.

— Аз… аз съм добре. Не съм ранен… дори драскотина нямам.

Това бяха първите му думи към Кети. В деня, в който я бе помолил да се омъжи за него, Хари й бе обещал, че ако някога й се обади, докато е на работа, независимо по кое време, точно това ще бъдат първите му думи и тя трябва да бъде уверена, че той наистина е добре.

Чу облекчената й въздишка, гласът й се разсъни и в следващия миг тя го засипа с порой от въпроси.

— Всички са мъртви, Кети. Винсент… всички. Отидоха си. — Замълча за миг. — Сега трябва да вървя. Трябва да се погрижа за тях. Опитай се да поспиш още малко. Ще ти се обадя по-късно. Кети, обичам те…

Дъждът се бе превърнал в ситен ръмеж и чак сега Джейкъб усети соления вкус на сълзите си. Санитарите от бърза помощ се промъкваха бавно между дърветата. Хари чуваше сподавените им възклицания. Полицаите и част от пожарникарите го гледаха втренчено.

Когато набра домашния телефон на полицейския комисар, пръстите му вече не трепереха, а гласът му звучеше хладно и професионално. Джейкъб знаеше, че това не се дължеше на опита, а на убийствения гняв, последвал страха и болката, оставящ след себе си само ледена омраза.

Кроуфорд се бе насочил по магистралата на юг, обратно към града. Нощта и кротко ромолящият дъжд бяха тяхното прикритие.

— Дали ще ни търсят? — обади се Холис.

Кроуфорд я погледна. Тя бе свила колене върху седалката. Беше в шок. Все пак бе за предпочитане пред истерията.

— Полицията ли? Не мисля. Никой не видя камиона.

— Имам нужда от тоалетна — тихо рече тя.

— Не можеш ли да почакаш?

— Не!

Кроуфорд огледа пътните знаци и отби вдясно.

— Имаш ли представа какво се случи там? — попита Холис.

Той не обичаше да говори за неща, в които не бе сигурен.

— Майстора знаеше къде да ни намери. Откри ни много бързо, и то от първия път. Освен това явно има доверени хора в града, които са го снабдили с всичко необходимо…

— С експлозивите.

— Да.

— Освен това е знаел точно от какъв вид и от какво количество се е нуждаел, за да се справи с нас.

Умница… Кроуфорд също бе стигнал до този извод, но не му се искаше да го признае на глас. Това правеше Майстора вездесъщ — знаеше къде се намират във всеки един момент и успяваше да се добере до тях, без самият той да се излага на опасност.

— Майстора няма откъде да знае подробности за тази къща, но вероятно е проучил съседните имоти. Донесъл е точно толкова експлозив, колкото му е бил необходим.

— Направил го е, защото някой му е казал къде да ни намери. Пол му го е казал.

Холис се изненада колко твърдо и безчувствено бе прозвучал собственият й глас, особено когато името на Пол се отрони от устните й. В този миг осъзна, че откакто Кроуфорд бе изложил доводите си относно Пол, независимо от протестите й, първите кълнове на съмнението бяха поникнали в душата й. Сега подозрението й се бе превърнало в увереност.

Младата жена разбра, че един ден, и то доста скоро, цялата тежест на това, което Пол й бе причинил, щеше да се стовари върху нея. Ала в този миг можеше единствено да се удивлява на умението, с което Пол бе уловил в мрежите си сърцето й.

— Бях толкова сигурна в него — промълви младата жена. — Толкова му вярвах.

Не му се искаше да увеличава болката й с думите, че понякога любовта и доверието могат да се окажат фатални.

— Как е могъл Майстора толкова бързо да се добере до нас? — попита Холис. — Ти каза, че той няма да бъде готов до утре.

— Или Макган е уредил всичко така, че да му даде възможност да действа по най-бързия начин, или Майстора е бил принуден да ускори нещата. Според статията в онова списание Балантайн и съпругата му ще присъстват на благотворително събиране на движението „Напред, Америка!“. Събитието е след два дни. Мисля, че Майстора не може да си позволи да се занимава по-дълго с нас.

— Означава ли това, че ще се откаже да ни преследва, когато узнае, че опитът му да ни убие не е успял?

— Не, разбира се.

Наближиха стоянката за камионите. На Холис й стори, че са се озовали сред някакъв карнавал. Наоколо бяха паркирани десетки тежки камиони и ремаркета в гъсти редици, а зад тях се издигаше крайпътен ресторант, облян в светлина.