Филип Шелби - Опасни муцуни

— Следователно би могъл да има доста влиятелни връзки във френските специални служби или в парижката префектура. Може би някой му дължи услуга, така че вероятно Макган му е разказал за теб и за това, което е разбрал за мен. А този приятел се е обадил в Ню Йорк и е съобщил, че двойка терористи са пристигнали в Щатите. Ако източникът е достатъчно високопоставен, ченгетата ще захапят стръвта.

— А те знаят къде сме ние, защото… Човекът на Пол му го е съобщил. Защото аз позволих на Пол да разбере къде се намираме…

Кроуфорд я прекъсна, защото не му се искаше да я остави да затъва по-дълбоко в чувството си за вина.

— Чудя се само защо човекът на Макган не е докладвал на федералните?

— Може би неговите връзки са на местно ниво, а не с ФБР.

Кроуфорд допи кафето си.

— Видя ли края на репортажа?

— Пол се е постарал да изпипа всичко така, че полицаите на всяка цена да ни заловят — продължи с безизразен тон Холис. — Освен това е предупредил Майстора, че ченгетата ще бъдат там. Майстора вече е знаел къде се намираме, затова е дошъл пръв и е заложил капаните си. За нас и за полицията. Първо е щракнал капанът за полицаите и повечето от тях са загинали. След това ние задействахме втория капан. Всички би трябвало да бъдем мъртви… Засега Майстора се справя доста добре. Успя да накара местната полиция да търси убийците на полицаите. А това сме ние двамата с теб, нали? През това време той ще бъде свободен да изпълнява мисията си…

— Точно така — съгласи се Кроуфорд. — Но има нещо, което не се връзва. Ти сама си зададе този въпрос: защо Майстора толкова бърза да се справи с нас?

— Смятам, че е заради прекалено наситената програма на семейство Балантайн.

— Това предполага, че мишената е сенаторът Балантайн. Да приемем, че е така. Обаче все още не е ясно откъде Майстора е бил толкова сигурен , че сме в Бедфорд. Искам да кажа, че целият план на Макган и Майстора се крепи на предположението, че сме тук. Защо не са допуснали, че може да сме се придвижили нанякъде? Сякаш постоянно ни следят.

Холис тъкмо поднасяше чашата с кафето към устните си, когато ръката й замръзна във въздуха.

Внимателно остави чашата с кафе между коленете си и пъхна ръката си под пуловера. Измъкна тънката златна верижка с камеята и я разкопча.

— Погледни това — прошепна тя и му подаде медальона.

Кроуфорд го повъртя между пръстите си и опипа релефа. Присви очи и прочете надписа. Този Макган си разбираше от работата.

— Не виждам нищо подозрително — каза той.

— Всяка камея обикновено има скрита преградка.

Той погледна задния капак, а сетне се взря в ръба.

— Не и тази. Не виждам как може да се отвори.

Холис сграбчи ръката му.

— Пол ми я подари онази сутрин, в която напуснах Париж… още бях в… леглото му. Но нямаше никакъв специален повод! Защо не изчака да се върна от Ню Йорк и да отпразнуваме успешно свършената работа?

Кроуфорд се втренчи в камеята и с нокътя на палеца се опита да отвори задния ръб, ала не успя.

— Не става. Опитай ти.

Холис облегна лакти на арматурното табло, много внимателно пъхна нокътя си в спойката по ръба и се опита да разтвори капака, обаче той не помръдна.

— Не може ли да я счупим? — попита го тя.

— Не е желателно.

Кроуфорд запали двигателя и натисна запалката. Когато тя изскочи обратно, той поднесе нагорещения й край към ръба на камеята.

— Опитай пак.

Златният заден капак бе доста нагорещен, но Холис не обърна внимание. Този път капакът бавно се разтвори, разкривайки тънки нишки от нещо подобно на епоксидна смола, залепени откъм вътрешната страна на бижуто.

Младата жена погледна към украшението и потръпна.

— Знаеш ли какво е това? — попита Холис.

Усети как пръстите му нежно изтриха сълзите от бузите й.

— Да, знам.

След като изостави джипа на един от близките паркинги, Майстора нае апартамент в хотел „Гранд Хайат“ с помощта на фалшивия си паспорт, с който се беше снабдил още в Марсилия. В многоетажния хотел, с фасада само от стъкло и алуминий, гледаща към „Гранд Сентръл Стейшън“, той бе само един от стотиците безлични посетители. Този хотел предлагаше още едно удобство: лесен достъп до гарата, където, в един от шкафовете на багажното отделение, беше скрил сака със снайпера и запаса от експлозиви.

Тази вечер Майстора остана пред телевизора до късно. Водеща тема за телевизионните мрежи беше касапницата в Бедфорд Хилс. Видеозаписите показваха най-често санитарите с носилки в ръце, както и пожарникарите, търсещи останки от човешки тела сред дърветата пред фасадата на къщата. Само един репортерски екип бе успял да се добере до тунела, задръстен от изпопадалите каменни блокове.