Филип Шелби - Опасни муцуни

Чаят имаше вкус на помия. Майстора отпи две глътки и изля остатъка. Излезе на тротоара и по междинната алея, застлана с тухли, се приближи към високия пилон, поставен в средата на кръглия вътрешен двор. Спря се и вдигна лице. Лъхна го освежителният бриз откъм брега и тогава я видя — Новия Колос.

Припомни си думите на Ема Лазаръс:

„… тук, на брега на океана, вратите на залеза ще озаряват могъщата жена с факла в ръка… и нейното име ще бъде Майката на всички изгнаници… Тя ще ви посрещне с думите: Нека аз да поема бремето на вашите тегла, на вашата бедност… Изпратете при мен всички бездомни и изгубени души…“ 12 12 Откъс от поемата „Новият Колос“ на американската поетеса Ема Лазаръс (1849–1887), чийто текст е гравиран върху плоча, закрепена към фундамента на Статуята на свободата. — Б.пр.

Майстора, сам изгнаник, прокълнат като Одисей, се взираше в огромния скален къс, обвеян от ветровете, трона на Дамата — Статуята на Свободата.

Хари Джейкъб седеше в кухнята в дома си в Стейтън Айлънд, хванал през масата ръката на съпругата си. Кети още беше със същия пеньоар, с който бе изпратила Калабрезе и момчетата от екипа, след като бяха обявили Хари за „мидения убиец“. Джейкъб още помнеше смеховете им, докато го наблюдаваха как се ядосва с проклетите миди — при спомена за онзи добросърдечен мъжки смях сега сърцето му се свиваше.

Джейкъб погали пръстите на Кети. Нямаше нужда тя да му обяснява, че не е могла да мигне след обаждането му. Когато се прибра най-после при нея, Хари я завари да го чака във всекидневната, пред телевизора. Още от вратата той се отправи към банята, за да изтърка цялата смрад и пепел от кожата си, преди да се докосне до нея.

— Ще ми кажеш ли най-после как стана всичко? — промълви Кети.

Но той не го направи. Тревожеше се за още нероденото им дете, припомни си за суеверията: женската утроба е чувствителна при споменаването на дявола, смъртта, насилието…

Кети стисна ръката му.

— Моля те, разказвай от началото…

Хари започна още с обаждането на парижката полиция, което доведе до планирането на операцията.

— Те явно са ни очаквали — сухо завърши той.

— Знаеш ли къде са те сега, Хари? Въобще знаеш ли нещо за тях?

— Може да са навсякъде. Самият аз знам доста малко.

Тя вяло се усмихна.

— Лъжеш. Знаеш всичко, знаеш за цялата бъркотия.

Съпругът й се наведе към нея.

— Този път всичко се разви светкавично. Намеси се кой ли не: нюйоркската полиция, щатската полиция, федералните… Всеки искаше да се добере до своя дял. А онези двамата, Кети, потънаха вдън земя. Но ще ги открием, на всяка цена. Предай на Джени, че съм се заклел да ги заловя.

— Ти ли, Хари? Точно ти ли ще успееш да ги обезвредиш?

— Аз съм дяволски добър. Но федералните вероятно няма да ме допуснат да припаря до разследването.

— Пак лъжеш — още веднъж го отряза тя. — Познавам те, Хари. Все ще намериш начин да наложиш своето.

Джейкъб се надигна. През завесата на прозореца той зърна полицейския „Седан“, паркиран до завоя.

— Трябва да тръгвам.

Изпрати го до външната врата, без да откъсва ръка от него.

— Обичам те — промълви Кети.

— И аз, любов моя. Чакай ме, скоро ще се върна.

Хари Джейкъб коленичи, леко разтвори полите на пеньоара й и я целуна по издутия корем. После я прегърна. Тя го изпрати с поглед. Сърцето й запърха, когато шофьорът сложи мигащата лампа върху покрива на седана. Мъглата наоколо почервеня, сякаш че бе опръскана с кръв.

Шофьорът, който го очакваше в седана — един от доверените хора в щаба на специалните служби — втренчи поглед в приближаващия се Джейкъб.

— Хеликоптерът е кацнал на площадката до кея за ферибота. А комисарят ще те чака в Управлението.

— Има ли нещо ново? — попита Джейкъб.

Шофьорът му подаде двата факса, които междувременно бяха пристигнали.

Първият факс съдържаше сведения за издирването на Фримънт. Не бяха открити никакви следи от нея и съучастника й. Джейкъб недоволно изсумтя. Страхотно, няма що! Когато се намесят толкова много служби, резултатите почти винаги са нулеви.

Потисна разочарованието си и обърна на втората страница. Тук информацията бе още по-обезсърчаваща. ФБР се бе опитало да се свърже с Доусън Уайли — мъжа, който бе отгледал Фримънт в Айдахо. Но когато федералните агенти пристигнали в Кьор д’Ален, не открили никаква следа от него. Никой в градчето не знаел къде е заминал.

— По дяволите! — промърмори Джейкъб.

— Извинете, сър?