Филип Шелби - Опасни муцуни

Джейкъб се изправи.

— Освен това е знаел, че ние ще отидем. В противен случай, защо ще минира зоната пред къщата? Използвал ни е, за да подплаши Фримънт, тъй като е знаел, че има само един изход за нея и приятелчето й.

Барнс отиде до барчето и извади бутилка уиски. Джейкъб отклони поканата и изчака комисарят да изпразни чашата си.

— Узнахме за къщата в Бедфорд Хилс от онзи полицай от Париж, Хари — тихо рече Барнс. — Какво ти подсказва това?

— Че този полицай е съмнителен и че работата е много по-дълбока, отколкото си въобразяваме.

— Преди малко ти спомена, че приятелчето на тази Фримънт е професионалист. Но за кого работи? За ЦРУ, за Военното разузнаване, за кого?

— Фримънт е служителка в консулския отдел. А той може би е резидентът на ЦРУ в посолството.

— Нещо, което онези от Лангли едва ли ще си признаят.

— Може би има и друг начин да го узнаем.

Джейкъб отвори досието на Холис Фримънт, получено от компютрите на Държавния департамент. Когато стигна до описанието на местата, където бе живяла Фримънт, забеляза, че един детайл липсва и го изтъкна на Барнс.

— Ето тук, в годината, когато се е записала в Колумбийския университет. През това време федералните са мислели, че тя живее в Ню Йорк.

— Може би в момента изясняват този факт. Може пък да е живяла в пансион или в апартамент под наем.

— Не, не е така.

Джейкъб му разказа какво бе открил относно пребиваването на Фримънт в Ню Йорк.

— А защо не си го вписал в доклада си? — сърдито го изгледа Барнс.

— Тогава не ми изглеждаше от значение — хладно отвърна Джейкъб.

— Тогава може и да не е било, но сега, Хари…

— Нито пък сега. Ние знаем нещо, комисар Барнс, което никой друг не знае. Дори и федералните. Ако го извадим на бял свят, момчетата от ФБР веднага ще предприемат ответни действия и тогава можем да се сбогуваме с Фримънт. Преди да се осъзнаем, тя вече ще е изчезнала.

Барнс погледна бутилката с уиски и въздъхна.

— Какво искаш от мен, Хари?

— Остави ме да проверя тази следа. Поне това мога да направя.

— И ако се окаже, че си прав?

— Ще дам възможност на Фримънт да проговори.

— Действай — кимна Барнс. — Но ако ти трябва помощ, свържи се незабавно с нас. Искам да си жив, когато детето ти се роди.

Кроуфорд заряза камиона, който щеше да се разпадне всеки момент, пред един бар в покрайнините на Уест Вилидж. Двамата с Холис закрачиха по безлюдната, но все още осветената от нощните реклами улица, водеща към квартала Сохо.

Въпреки ранния час кафе-баровете вече бяха отворени. Мисълта за няколко минути почивка и нещо топло за пиене бе съблазнителна, но Кроуфорд вече бе видял сутрешните издания на вестниците. „Таймс“ излизаше твърде рано, за да успее да отрази историята, но на четвърта страница на „Поуст“ имаше доста подробна статия, озаглавена „Касапницата в Бедфорд Хилс“, придружена с изключително ясна снимка на Холис.

Щом я видя, Холис веднага захвърли вестника в кошчето.

Рано сутринта в Сохо бе все още тихо, всички галерии бяха затворени, а контейнерите за смет бяха препълнени с хранителни остатъци от среднощните приеми. По платното се зададе полицейска патрулна кола и Кроуфорд прегърна Холис, като скри лицето й в гърдите си. Полицаят ги изгледа безучастно и продължи обиколката си. Холис остана притисната в него чак до следващата пресечка, опитвайки се да се концентрира върху думите му и борейки се с изтощението, което бавно, но неотстъпно я надвиваше.

В Уест Бродуей имаше празна сграда, чийто ремонт беше временно прекратен — точно това му трябваше. Девететажният склад се намираше между магазин за мебели и агенция за вътрешно обзавеждане. Повечето от прозорците на втория етаж липсваха, а металните капаци пред вратите бяха надраскани с нецензурни графити. Върху задната врата, която сега служеше за главен вход, се виждаше огромен плакат: „Профсъюзът на електротехниците от 657-ми район призовава всички на стачка!“.

— Сега вече знаем защо е толкова запуснато — рече Холис.

— Идеално е за нас — отвърна Кроуфорд.

— Ако можем да влезем вътре…

Кроуфорд погледна замислено към плаката.

— Понякога тези момчета не се задоволяват само със стачни призиви.

Холис пресече улицата след него и изчака, докато той внимателно огледа металните капаци.

— Дали да не опитаме от задната страна?

— Там сигурно пазят по-добре, за да не проникват скитници и наркомани.

Кроуфорд огледа мръсната тясна алея, отделяща сградата от съседната. Приклекна, за да провери нещо, и се обърна към Холис.