Филип Шелби - Опасни муцуни

— Нищо.

Хеликоптерът ги чакаше с включени двигатели. Пилотът бе получил заповед да ги отведе до „Саут Стрийт Сийпорт“, което отне по-малко от петнадесет минути. Оттам патрулната кола откара Джейкъб до „Плаза“, в сградата на Градското полицейско управление.

Комисарят, енергичен мъж в средата на петдесетте, но доста дребен, го посрещна на прага на просторния кабинет. Името му беше Лорънс Барнс. От достоверен източник Джейкъб знаеше, че комисарят Барнс предпочиташе да се среща с детективите си в задимените кръчми в уличките около полицейското управление. Барнс обичаше хубавото уиски и красивите жени, а подчинените му го обожаваха, тъй като винаги ги защитаваше.

— Добър ден, комисар Барнс.

— Здравей, Хари.

Барнс стисна енергично ръката на Джейкъб и седна на дивана. Комисарят носеше костюм от три части, така наречения „костюм за пресконференции“, с твърда колосана яка на ризата.

— Медийните хрътки се разлаяха, Хари, и аз трябва да им подхвърля някакъв кокал. — Потупа купчината с разпечатки от полицейските рапорти. — Прочетох рапорта ти. Имаш ли да добавиш нещо?

Джейкъб бе съставил доклада си много предпазливо. Не бе посмял да скрие най-важните неща, но бе премълчал някои подробности, в които не искаше другите да си пъхат носа.

— Не, сър.

— Добре. И така, според последните сведения федералните, които се занимават с разследването, изглежда вече знаят всичко за тази смахната история. Какво ще кажеш да си побъбрим за това?

Джейкъб вече бе преживял нещо подобно. „Бъбренето“ с Барнс приличаше повече на изповед.

— Преди да започнем, може ли да хвърля един поглед върху досието на Доусън Уайли?

Барнс позвъни на секретарката да донесе папката. Внимателно го наблюдаваше, докато Джейкъб я разлистваше и понякога изръмжаваше, когато попадаше на нещо по-интересно.

— Търсим трима заподозрени, не само тази Фримънт и нейния приятел — рече Джейкъб и остави папката с досието на Уайли.

— В доклада си споменаваш за трети човек. Какво ще ми кажеш за него?

— Съдейки по това как този тип се опита да ги очисти на летище „Кенеди“, аз си помислих, че може би е изпратен от Бога. Реших, че евреите са пуснали наемен убиец по следите на Фримънт и съучастника й и по този начин ще ни спестят доста главоболия. Обаче тази сутрин се свързах с Тел Авив. Когато разбраха какво се е случило, престанаха да се държат като невинни девици и ме увериха, че нито един техен агент не е внедрен в Щатите. Поне засега… Увериха ме, че с радост биха ни услужили с един или двама съветници, от най-опитните им агенти.

— Готов съм да се обзаложа, че ще изпълнят обещанието си — сухо подметна Барнс. — С какво предлагаш да се захванем първо?

— С момичето. Досега не са открили нищо съмнително около нея, иначе щях вече да знам.

— За какво намекваш?

Джейкъб прехапа устни.

— Може и да греша, но ми се струва, че непознатият не е от добрите момчета. Може би между него и другите двама се води лична борба. — Замълча за миг. — Може би Фримънт и загадъчният й спътник не са лошите герои в този екшън.

Комисарят се облегна назад.

— Глупости, Хари. Всяко ченге на изток от Мисисипи търси двойка опасни терористи. А сега ти ми заявяваш, че те може би са чисти. Как ще ми обясниш тогава случилото се в Бедфорд Хилс?

— Много мислих за това — тихо рече Джейкъб. — Моля те да ме изслушаш внимателно. Фримънт и приятелчето й са успели да се измъкнат от засадата на летището и от имитираната катастрофа край магистралата „Ван Айк“. Опитаха ли се да прикрият следите си? Не. Вместо това се втурнаха да преследват нападателя си. След това заминават за Бедфорд Хилс — убежище, което е снабдено с електроника повече от щабквартирата на ЦРУ в Лангли. Бях там, открих сензорите и ги обезвредих. Но пропуснах експлозивите.

Джейкъб млъкна, за да събере мислите си.

— Да… не открих експлозивите. Винсент и хората ми загинаха. Мисля си… всички мислим така… че тези експлозиви са били предназначени за моя екип. Това, което не мога да си обясня, е следното: защо, по дяволите, ще поставят експлозиви и зад къщата, където има резервен изход? В онзи тунел в скалата? Защо сами ще си слагат капан и после ще се втурват право към него?

— Може да е било грешка — предположи Барнс. — Може да са се паникьосали и да са задействали детонаторите по погрешка.

Джейкъб поклати глава.

— Фримънт може би не е професионалистка, но нейният спътник е. Момчета от неговия калибър никога няма да допуснат такъв гаф. Смятам, че третият, нашето лошо момче, е отишъл в Бедфорд Хилс преди нас. Подготвил е всичко така, че Фримънт и спътникът й да са принудени да побегнат панически и да попаднат право в капана му. Той е бил там и ги е чакал.