Филип Шелби - Опасни муцуни

— Защото аз идвам за теб. Има полет с „Конкорд“ след два часа. Ще дойда с него.

Холис понижи глас.

— Пол, какво става?

Той се постара да прозвучи изплашено. Но не беше убедителен. Ролята на паникьосан любовник явно не беше от най-добрите в репертоара му.

— Не знам! Това беше съвсем рутинно прехвърляне. Нямах представа, че Джоунс е толкова опасен или че някой е по следите му. Холис, изслушай ме. Ще те измъкна от всичко това. Повярвай ми. Дай ми само шест часа. Стой там и всичко ще бъде наред. — След кратка пауза той отново попита: — Холис, чуваш ли ме?

— Да.

— Обичам те. Идвам за теб.

Думите едва не я задавиха, но знаеше, че трябва да ги произнесе:

— Аз също те обичам.

С треперещи ръце тя тръшна слушалката. Някакъв едър доставчик на пици мина покрай нея и я изгледа.

— Тя е добре! — каза Кроуфорд на непознатия.

— Както кажеш, приятелче.

В този миг усети как Кроуфорд отделя пръстите й от слушалката.

— Всичко свърши. Да се махаме оттук.

Пол Макган погледна смълчания телефон, после се извърна към големия екран над комуникационния пулт. На екрана бе изобразена схемата на улиците в Манхатън — между Емпайър Стейт Билдинг и парка „Батъри“.

Щракна с мишката и изтри всичко между Западна тридесет и четвърта улица и Западна двадесет и трета. Пулсиращата оранжева точка на екрана се намираше на Уест Бродуей, между Бруум стрийт и Спринг стрийт, а не на Западна двадесета улица, където Холис му бе казала, че ще го очаква. А супермодерната технология, която го заобикаляше, никога не лъжеше. Значи Холис го бе излъгала.

Макган вдигна телефона и нареди на секретарката да му запази билет за самолета. Второто му обаждане бе до Ню Йорк, в един от апартаментите на хотел „Гранд Хайат“.

Хари Джейкъб паркира на една пресечка от сградата на Уест Енд авеню. Преди да излезе от колата, телефонира на един приятел от службата за охрана, за да се увери, че има на разположение около петнадесет минути.

Джейкъб се запъти към сградата и видя до тротоара паркирания камион за доставки по домовете. На входа се размина със забързания портиер, тръгнал да си купи кафе и понички. Джейкъб се промъкна незабелязано през фоайето и забързано се изкачи по стълбите.

Откри апартамент 7Б, погледна часовника си и се зае с ключалката. Извади комплект шперцове и само след единадесет секунди бравата изщрака. Влезе вътре и се огледа. Светлините на алармения панел светеха в зелено. Момчетата от службата за охрана си бяха свършили работата. Докато си свали сакото, лампите отново засветиха в червено, т.е. системата отново бе включена.

Не усети никаква особена миризма: нито от одеколон, нито от сапун, нито от храна. Но въпреки това Джейкъб внимателно претърси апартамента. В стаите и шкафовете не откри нищо, ала по праха върху кухненския плот и в банята имаше някакви следи.

Джейкъб отвори всички шкафове, чекмеджета, разрови дори и килера. Никъде не намери храна, нито дрехи. По лавиците се виждаха само книги и стари списания. Нищо не подсказваше, че някой живее тук.

Обаче наслоеният прах бе изтрит тук-там, което бе доказателство, че някой неотдавна е влизал в апартамента. Дали бяха идвали, за да проверят мястото или са искали да вземат нещо? Джейкъб знаеше, че бегълците предпочитат убежища, които са им познати, особено ако нямат очевидна връзка с тях — както бе в случая с този апартамент и Холис Фримънт.

Федералните още не го бяха открили, тъй като разчитаха, че чрез Доусън Уайли ще открият следите на Холис Фримънт. Бяха пропуснали съпругата на Уайли, може би защото тя бе починала преди шест години. И не бяха открили този апартамент, регистриран на моминското й име, поради което той не фигурираше в данните за Доусън Уайли и Фримънт.

За разлика от тях Джейкъб бе посветил доста усилия и време, за да проучи имотното състояние на семейство Уайли. Успя да разбере моминското име на съпругата на Уайли и така се добра до апартамент 7Б. Бе готов да се обзаложи, че ако Фримънт е в Ню Йорк, тя ще отседне именно тук, тъй като нямаше да й се налага да плаща наем и да се регистрира.

Освен това Джейкъб бе сигурен, че момичето е идвало тук поне веднъж, за да се убеди, че квартирата е безопасна. След като снимката й бе разпространена из всички вестници и тв канали, двамата с нейния приятел не можеха да рискуват да отседнат дори в най-евтините хотели, нито пък да се мотаят по улиците. Нуждаеха се от временно убежище, а този апартамент бе безопасен, поне докато федералните не се докопат до покойната съпруга на Доусън Уайли.