Филип Шелби - Опасни муцуни

— Включи двигателя на камиона.

— Това ли е всичко? Не трябва ли да се върна при теб?

— Искам проклетият двигател да работи, когато дойда при теб. Върви!

Холис пъхна пистолета в чантата си и внимателно се промъкна в кухнята. Пръстите й потърсиха дръжката на вратата, откриха я и я завъртяха. Лъхна я миризмата на дизелово гориво. Протегна ръка, за да напипа ключа на лампата и в този миг оглушителна експлозия разтърси къщата. Взривната вълна изби прозорците на кухнята и захвърли младата жена на пода, предпазвайки я от счупените стъкла, посипали се като снежинки наоколо.

Джейкъб следеше напредването на полицейския екип. Не чуваше гласовете им, но ясно долавяше шумоленето на клоните и листата в храстите.

Запълзя по корем към края на хълма. През бинокъла за нощно виждане видя, че хората му са се притаили между дърветата на около десетина метра от началото на моравата и на петнадесет метра от алеята. Забеляза, че светлините в къщата бяха угаснали.

— Проверете светлините — прошепна той в микрофона.

Калабрезе веднага отговори:

— Добре. Изключени са. Господи, дано в момента да се забавляват в леглото.

Не би било зле, помисли си Джейкъб.

Все още си представяше пикантната сцена, когато всичко наоколо експлодира в ослепителен дъжд от огън и светлина. Взривовете отекнаха като един, но тренираното ухо на Джейкъб различи три експлозии. Не чу обаче задавените писъци и ужасяващите викове, тъй като взривът го бе оглушил.

Затисна ушите си с длани и се претърколи надолу по склона. Преди да се приземи в долчинката, ръката му вече се протягаше към радиопредавателя. Набра аварийния код за връзка с местния екип за бързо реагиране и изкрещя за помощ. От другата страна го увериха, че спасителните отряди ще тръгнат незабавно. Джейкъб се надигна и отново се закатери нагоре по хълма.

Цялата гора представляваше огромно огнено кълбо, дърветата горяха като големи факли, въпреки неспирния дъжд. Джейкъб инстинктивно посегна към автомата, който бе паднал на тревата. Жълтата светлина бе толкова ослепителна, че сякаш изгаряше очите му.

Джейкъб направи една крачка, сетне втора, подобно на зашеметен пехотинец. Насочи се направо към огъня, като по някакво чудо откри пролука сред пламъците, които леко лизнаха комбинезона му и обгориха миглите му.

Най-сетне излезе на алеята, олюлявайки се като пияница. Силуетът на къщата се очертаваше на фона на огненото зарево. Стисна здраво автомата и закрачи напред към смълчаната къща с избити прозорци.

Когато Кроуфорд се втурна в гаража, Холис бе зад волана на камиона, двигателят работеше, а фаровете светеха. Тя видя как Кроуфорд повдигна резето на вратата на гаража, опря рамо на стената пред камиона и бавно я бутна от едната страна. Фаровете осветиха тунела в гранитната скала.

Той скочи в кабината.

— Отмести се!

Младата жена се намести на съседната седалка, а той натисна педала за газта и потегли към тунела. Острите скали счупиха страничните огледала. Камионът заподскача по неравния скалист под на тунела, а каменните стени одраха металната каросерия. Предното стъкло бе натрошено, но малките остри като бръснач късчета все още не се бяха разпаднали.

— Почти стигнахме! — извика Кроуфорд.

Холис се опитваше да следи светлината на фаровете, но те се люшкаха като подивели върху каменните стени. Отпред не виждаше нищо друго, освен непрогледен мрак. Докато не избухна ослепителна оранжева светлина.

Майстора седеше в джипа, но бе спуснал прозорците. Дъждът шибаше лицето му, докато той напрегнато се ослушваше за експлозията откъм аварийния изход.

Първо се показаха фаровете на камиона, последвани от грохота на двигателя. Каквото и возило да караше сега Кроуфорд, то нямаше да спаси нито него, нито момичето.

Майстора се облегна на седалката и подкара джипа обратно по разкаляния път. Подаде ръка през прозореца. Палецът му напипа червения бутон на детонатора. Секунда по-късно сигналът задейства заряда, който той бе скрил в пода на тунела.

От силния взрив джипът подскочи. Майстора се вкопчи в кормилото, докато колата му се носеше по пътя. Само за миг се извърна и видя пламъците, обхванали изхода на тунела, придружени от зловещ тътен.

Пламъците можеха да превърнат на пепел всичко, попаднало в доста тесния тунел. Оцеляването на камиона се дължеше на погрешните изчисления на Майстора: той бе поставил взрива твърде навътре в тунела. Експлозията избухна малко след като камионът мина върху зарядите и силата на взривната вълна се пречупи в каменните стени.