Филип Шелби - Опасни муцуни

— Можем ли да очистим проход сред тях? — попита Калабрезе.

Джейкъб измъкна от сака, окачен на гърба му, малък контейнер с втечнен азот.

— Само с един замах сензорите ще излязат от строя. Изчакай само десет минути.

Но сред проливния дъжд тези минути се сториха на смълчаните мъже двойно по-дълги. Най-после Калабрезе улови в слушалката гласа на Хари Джейкъб:

— По дяволите, попаднах на нещо, което не бях предвидил!

Пулсът на Винсент Калабрезе рязко се ускори.

— Какво е то?

— Нещо, заровено в земята, дяволите да го вземат. Апаратурата не може да го разпознае.

— Това са дървета, Хари — успокои го Калабрезе. — Някакви цепеници или просто боклук. Кой знае какво още е заровено там. Очисти проклетите сензори и се връщай при нас!

— Прието.

Джейкъб хвана контейнера, насочи го към най-близкия сензор, замаскиран като градинска лампа, и го метна напред.

— Хайде! — прошепна той.

И се затича към следващия, без да подозира, че беше безнадеждно закъснял.

Джейкъб се оказа прав: втечненият азот дезактивира всички сензори, един по един. Но в основата на тези датчици бе монтирано скрито устройство за наблюдение, с единствената задача да следи дали сензорът е все още изправен. Когато първият излезе от строя, към пулта в къщата веднага полетя предупредителен сигнал.

Алармирани от звънеца, Холис и Кроуфорд изтичаха към монитора. Червените точки на екрана мигаха тревожно — първо една, после две, три, докато по протежение на предната ограда не заблещука червенеещ се гирлянд от повредени сензори.

— Кучи син! — кресна Кроуфорд. — Успял е да се добере до нас и сега си разчиства периметър за нападение!

Веднага се хвърли да гаси светлините в къщата. После грабна ръката на Холис и напъха в нея дръжката на „Зиг Зауер“-а.

— Цели се в гърдите и смело натискай спусъка — прошепна той и взе автомата си. — Защото той няма да си губи времето.

Стисна я за рамото, за да я принуди да залегне на пода до прозореца.

Холис се извърна към монитора — около цялата предна фасада на къщата мигаха светли точки. Тя поклати глава.

— Тук има нещо нередно! Нали действа сам? Защо му е да разчиства толкова широк участък? Два или три сензора са му достатъчни. — Тя се спря. — При това съвсем скоро след пристигането ни… Как ли е успял да ни проследи толкова бързо?

Кроуфорд също не откъсваше поглед от монитора. Знаеше, че тя има право: този път дори и за Майстора постижението се бе оказало впечатляващо…

— Да не би да са пристигнали полицаите? — промълви Холис. — Те могат ли да ни открият тук?

— Не могат…

Джейкъб изпълзя от храсталака с полепнали по комбинезона му мокри листа.

— Пътят е чист — съобщи той.

— Сега стой настрани — обади се Калабрезе. — Ще ти докладваме за всеки етап от операцията.

Джейкъб стисна ръката на Калабрезе.

— Помни, че трябва да се промъквате крайно предпазливо.

След което Джейкъб видя как мъжете от групата поеха към терасата и изчезнаха между дърветата.

Майстора бе успял да проследи напредването на полицейския екип с помощта на апарата за дистанционно взривяване, снабден с малък екран, показващ ехосигналите от радара. Устройството приемаше сигналите, излъчвани от експлозивите, които той бе купил от китаеца, от Дебелия Ли. Майстора бе поставил експлозивите непосредствено пред зоната на сензорите, монтирани от Кроуфорд. Той знаеше, че първата работа на полицаите ще бъде да открият и обезвредят тези сензори, но тяхното оборудване няма да реагира на метални предмети, заровени в земята. За тях най-важната задача ще бъде неутрализирането на сензорите.

Майстора продължаваше да следи напредването на полицейския екип, но мислите му бяха съсредоточени върху Кроуфорд. Вероятно повредата на толкова много сензори ще озадачи Кроуфорд — за да проникне един човек в имението е достатъчно да се изключат само два или три сензора. По всяка вероятност той ще се досети, че това е работа на полицията и бързо ще прецени, че опитите за съпротива са безсмислени. Но няма да знае какво го очаква на изхода на спасителния тунел.

Майстора погледна още веднъж малкия екран и видя, че мигащите точки приближават линията, където той бе поставил експлозивите.

Време е да започваме, джентълмени.

— Иди в гаража. Но през вратата откъм кухнята.

— Защо? — напрегнато попита Холис.

— Мисля, че си права: онези ченгета са отвън.

Холис се отдръпна от стената.

— Какво искаш да направя?