Филип Шелби - Опасни муцуни

Балестерос включи микрофона към високоговорителя на покрива на колата.

— Ей, ти там, в камиона! Тази зона е забранена за такива като теб. Махай се оттук. Повтарям за последен път: махай се оттук!

Балестерос видя как от прозореца на камиона се подаде и се размаха една ръка, после се мярна ръкавът на синьото яке. След миг камионът рязко изви наляво с грохот и изчезна от полезрението на полицая.

— Кълна ти се, че това беше Малоун! Този боклук винаги навлича такова яке, с емблемата на „Метс“. Но не мога си обясня как така Драйас го е оставил да кара камиона. Той се държи с него като с куче.

— Внимавай, сержант! Имаме си гости!

Балестерос намали скоростта. Пред патрулната кола изскочи сив „Седан“. Някакъв червенокос тип със златна полицейска значка, приличащ на ирландец, го зяпаше през отворения десен прозорец.

— Момчета, да сте виждали тук някъде един изпотрошен „Кадилак“? — попита ги Джейкъб.

— Не, сър — съобразително реагира Балестерос. — Но ще проверим навсякъде. Ако е в нашата зона, ще го пипнем.

— А знаете ли какво да го правите, след като го заловите? Не сте ли получили инструкции по радиоканала?

— Обясниха ни само, че ако попаднем на автомобили, които изглеждат съмнителни, да ги държим под око и да изчакаме подкреплението.

Джейкъб кимна, видимо доволен.

— Аз също ще се навъртам наоколо. Съобщете за мен и на останалите патрулни двойки.

— Ще бъде изпълнено, сър.

Балестерос вдигна два пръста за поздрав, но ги сви заедно с безименния си пръст в циничен жест веднага щом седанът подкара напред.

— Напомни ми да кажа на Драйас, че още веднъж сме го отървали от затвора. Може би копелето този път ще избърза с месечната вноска и аз най-после ще домъкна на жената онзи нов модел телевизор, за който ми опява още от пролетта.

Една от забележителностите на Париж е гробището „Пер Лашез“. Всяка година хиляди американски туристи ходят там, за да помълчат пред гроба на Джим Морисън, а после се спират пред надгробните плочи на Оскар Уайлд, Сара Бернар, Молиер и на стотиците други знаменитости.

Какъвто градът, такива са и гробищата му! В „Пер Лашез“ могат да се видят прекрасно издялани семейни гробници, построени с намерението навеки да напомнят за нечии слова. Има и китайски сектор, и еврейски гробища. Има и редици със скромни кръстове — това са парцелите на бедняците. Тази смесица от надгробни паметници и потънали в зеленина кътчета предлага през деня истински оазис за пенсионери, студенти и туристи. Но само през деня.

А през нощта „Пер Лашез“ се преобразява до неузнаваемост: в царство, запазено за сатанинските секти, за търсачите на вампири, за членовете на какви ли не странни учения и култове, отчаяно търсещи хитроумни начини да преодолеят охраната, за да проникнат в тайните на земята, приела в себе си толкова много съдби…

За Пол Макган тези хора бяха умствено недоразвити. За него свръхестественото не можеше да притежава нито форма, нито субстанция, така че сенките в гробището можеха да се дължат само на повеите на вятъра и на люлеенето на листата на дърветата, но не и на дявола. Въпреки това той бе оставил на масата пред себе си 9-милиметровия „Таурус“ до бутилката „Шеверни Блан“. В пълнителя имаше петнадесет патрона, защото шестнадесетият вече бе вкаран в цевта. Няма по-силен аргумент от този при среднощни срещи с дявола.

Макган се бе настанил на масата в най-отдалечения ъгъл в бистрото на „Сен Реми“, където предлагаха най-добрите вина от долината на Лоара. Още преди един час бе прогонен и последният посетител, но Макган, чиято майка имаше малък замък в долината на Лоара, беше помолил портиера да повика собственика на заведението. Той пристигна и без никакви въпроси се разпореди да пуснат вътре Макган, после му подаде ключа от външната врата, за да заключи, когато си тръгне. След което съдържателят се прибра в спалнята си.

Наближаваше три през нощта. Приемът в посолството му се струваше далечен спомен. Докато чакаше, Макган мислено уточни всички детайли относно новия си план. Ръката му стисна дръжката на пистолета, когато дочу изскърцването на вратата.

Сянката се спря, но после влезе и затвори.

— Насам, Люк.

Детектив Тесие вдигна глава и се огледа. Придвижи се с несигурни крачки между масите, като на два пъти събори столове и ги вдигна с приглушени ругатни. Когато най-после се доближи до Макган, погледна първо към пистолета, а после към бутилката.