Филип Шелби - Опасни муцуни

От дупките на тавана се процеждаше оскъдна светлина. Кроуфорд огледа терена пред себе си, но не видя нищо, освен изпочупени стъкла, парчета тухли, ръждясали ламарини.

Тръгна навътре, като се опитваше да намери прикритие зад колоните. Усети, че наближава мястото, където бе паркиран камионът, по-скоро с обонянието си, отколкото с помощта на зрението. Масивният черен камион, от товарните модели на армията, изглеждаше още по-огромен в тъмнината — проблясваха само броните му и стъклата на фаровете.

Кроуфорд чу два мъжки гласа, и двата ниски, почти басови. Надзърна иззад колоната и видя двамата непознати, застанали до каросерията: единият беше висок, широкоплещест негър, с късо кожено палто; а другият се оказа доста по-нисък, с неприятна миша физиономия и с измърсено яке от изкуствена кожа. На гърба му се виждаше емблемата на нюйоркския „Метс“.

Негърът връчи сака на по-ниския мъж, който дръпна ципа и провери съдържанието, преди да измъкне от кабината на камиона луксозно дипломатическо куфарче. За опитен мъж като Кроуфорд не бе необходимо да надзърта в куфарчето — можеше да се досети какво има в него.

— Отстранете се от камиона! — извика той и пристъпи към тях.

Двамата мъже се обърнаха за секунда, с ръце, напъхани във вътрешните джобове, но замряха като препарирани, когато видяха пистолета в ръката на Кроуфорд. Чернокожият пръв се окопити и бавно вдигна ръце.

— Кой, по дяволите, си ти?

Кроуфорд протегна към негъра лявата си ръка.

— Дай ми ключовете от камиона.

— Я си го начукай! Искаш да повикам моите хора? Които хич не си поплюват! Само да си посмял да…

Изстрелът отекна в празния склад оглушително, като шрапнел. В стената на камиона зейна назъбена дупка.

Двамата наркопласьори се завъртяха на пети и смаяно зяпнаха разкъсаната ламарина на каросерията. Кроуфорд изчака да заглъхне ехото от изстрела.

— Казах: ключовете!

— Копеле проклето! Защо продупчи шибания камион?

Негърът изкрещя с такъв яростен тон, сякаш Кроуфорд беше очистил отрочето му.

— За последен път повтарям: дай ми ключовете!

— Дай гадните ключове на този боклук! — намеси се най-сетне фенът на нюйоркския „Метс“.

— Те са на таблото.

— Отвори вратата, за да се уверя, че не лъжеш.

Черният се подчини. Ключовете наистина се оказаха на таблото. От верижката им висеше миниатюрно сребърно свинче, рекламен сувенир от магазин „Тифани“.

— А сега десет стъпки наляво!

Двамата наркопласьори още не бяха направили десетте крачки, когато Кроуфорд силно извика:

— Фримънт! Ела при мен!

Чу стъпките й зад гърба си и махна с ръка:

— Веднага се качвай в кабината! Хайде!

Холис се доближи до камиона и едва тогава онези двамата я забелязаха.

— Но какво става тук? — запита по-ниският.

Кроуфорд също тръгна към камиона, но внезапно се спря и погледна към сака и куфарчето. Съвсем малко му оставаше до стъпалото на шофьорската кабина, когато до слуха му достигна напрегнатият шепот на по-ниския наркопласьор:

— Този смотан шибаняк няма да ни пипне парите, нито праха…

— Дай ми якето си!

Ниският мъж се вторачи в Кроуфорд, сякаш виждаше привидение пред себе си.

— Моето яке?

— Радвай се, че ти искам само якето, приятел. — Кроуфорд подритна сака. — Не ме интересува това тук, нито парите, ясно ли е?

Запалянкото на „Метс“ на бърза ръка смъкна якето от гърба си, сви го на топка и го подметна към Кроуфорд.

Той го облече, като прехвърли пистолета от дясната в лявата си ръка, после обратно в дясната. Накрая скочи на седалката на водача, включи двигателя и завъртя волана. В страничното огледало видя как онези двамата се затичаха към сака. Въпреки грохота на камиона той чу виковете на негъра:

— Хей! И този път ги изиграхме федералните, а?

Сержант Балестерос и полицай Пъркинс бяха в радиоколата. Изпълняваха задължителната обиколка на складовата зона между Джексън авеню и моста „Куинсбъроу“, когато видяха как камионът с рев изскочи на платното.

Пъркинс посегна към бутона за сирената, но сержантът го спря с решителен жест.

— Това е една от колите на Драйас. Няма да се изненадам, ако пак се е сдърпал с Малоун.

— Но нали капитанът ни нареди да ги прогоним от складовете? — колебливо възрази Пъркинс.

— Само ако се усъмним, че имат нещо общо с терористите — поясни Балестерос. — Освен това капитанът си няма представа какво сме се разбрали ние с тези типове. Пък и те вече са се разплатили с нас. Загряваш ли?