Филип Шелби - Опасни муцуни

Защо пък да не се възползвам от ситуацията?

Макган погледна към цифровия часовник. Бяха изтекли двадесет секунди. Натисна още два пъти бутона и накрая изключи. Нека тя сама си направи изводите.

Едва сега се отпусна на въртящия се стол, който изскърца под него. Внезапно планът му, разработен до последната тънкост, се бе пропукал, и то само защото се бе появила заплаха в лицето на Холис Фримънт. Заплаха, която вече би трябвало да е отстранена. За нещастие точно сега нямаше никаква възможност да се свърже с Майстора. Разбира се, Пол разполагаше с резервни телефони за връзка в случай на извънредни обстоятелства, чрез които можеше да се добере до тези, на чиито заповеди Майстора бе длъжен да се подчинява. Но ако Майстора пръв се свърже с това лице, самият Пол Макган го очакваше дълго и много, много неприятно обяснение.

Опита се да се овладее. Нали беше експерт по кризисни ситуации? Но в сравнение с другите сега не ставаше дума за поредния провал. Спешно се налагаше да състави резервен план и да предприеме предпазни мерки, за да се отърве от присъствието на Холис. И на Сам Кроуфорд. Една възможност вече се очертаваше в мислите му.

От намеренията на Пол Макган относно очарователната индонезийка не остана и помен. Нямаше време за губене — трябваше да се подготви за следващия опит на Холис да се свърже с него. Защото опитният дипломат не се съмняваше, че тя ще успее да се добере до него. И когато го направи, той ще задейства предпазния механизъм, за който се бе досетил, още преди да я изпрати на смърт.

— Не успя ли?

Тя не му отговори, но умърлушената й физиономия веднага я издаде.

С много усилия Кроуфорд провря масивната черна лимузина през поредното струпване по магистралата, след което се приближи към светофарите на кръстовището. Оказа се, че най-малко коли има по лявата отбивка, водеща към магистралата „Ван Айк“.

Той още веднъж се обърна към спътницата си, изненадан от непреодолимия си подтик да й признае, че вече бе успял да се свърже със своите хора в Париж. Но, за съжаление, до този момент те също не можаха да открият Пол Макган.

— Кой си ти? — внезапно попита тя.

— Нали вече ти обясних?

— Не, искам да кажа, с какво се занимаваш?

— Ще ти разкажа всичко, но нека първо се измъкнем оттук.

— А къде отиваме?

— На някое по-безопасно място.

Тя едва успя да прикрие мрачната си усмивка. Не искаше да изглежда като всяка друга жена, горчиво разочарована от любимия, но все още не желаеща да се примири с предателството му.

— Не вярвам, че някъде ще се намери сигурно място за мен.

Най-после светофарите превключиха и Кроуфорд зави наляво покрай близката строителна площадка, сред която се виждаха три булдозера. Тъкмо се бе обърнал към Холис, когато тя изкрещя:

— Зад теб!

Обърната с лице към Кроуфорд, тя зърна как внезапно огледалото за обратно виждане се засенчи от нещо черно, устремено с все сила към тях.

Кроуфорд също погледна към огледалото. Отзад се носеше големият линкълн, затова той рязко завъртя волана на кадилака, за да избегне удара.

Но устременият линкълн ги застигна и изтласка кадилака от шосето — право към дървените бариери, оставени от строителите. Кроуфорд бе здраво разтърсен от тласъка, ала все пак успя да задържи кормилото. Натисна до край педала за газта, но преследващият ги линкълн беше набрал инерция. Разнесе се остър звук от стържене на метал в метал. Разлюляният кадилак полетя към лопатата на тритонния булдозер, замрял зад счупената бариера.

— Залегни! — кресна той.

Холис не помръдна, втренчила хипнотизиран поглед в стоманената паст на булдозера, захапала буци пръст като разкъсана човешка плът. Никога не бе преживявала автомобилна катастрофа и не разбираше защо всичко й се струва забавено като на филмова лента.

Но две неща спасиха кадилака — значителното му тегло и меката пръст. Кроуфорд усети как гумите затънаха в почвата. Натисна още веднъж педала за газта. Нещо в скоростната кутия застърга, двигателят отчаяно избуча, но колата успя да удържи натиска на линкълна.

Кроуфорд се обърна назад. Да, това беше Майстора, с ръце върху волана, с ясно очертан профил, като изсечен върху монета. После убиецът се извърна и Кроуфорд срещна студения му, безмилостен поглед, недвусмислено издаващ намеренията му.

Не! Не и днес! Стига смърт за днес!

Кроуфорд натисна спирачките точно когато им оставаше съвсем малко да се врежат в булдозера. Някакво желязо закачи задния прозорец, после и страничния. Предното стъкло се разтресе и в следващия миг от него останаха само късчета. Кроуфорд вдигна ръка да закрие лицето си и видя как дъжд от стъкла обсипа Холис.