Филип Шелби - Опасни муцуни

— А каква е втората новина? — прекъсна го Джейкъб.

Калабрезе неспокойно запристъпва от крак на крак. Не искаше да среща погледа на Кети, затова се престори, че инструментите върху лавицата внезапно са привлекли вниманието му.

— На „Кенеди“ е имало престрелка. Убити са двама от охраната на летището заедно с още двама цивилни. Май че са били стюарди от някаква авиокомпания.

Джейкъб забеляза как очите на жена му се свиха тревожно. Отиде до нея и я прегърна.

— Разкажи ми накратко.

— Стрелците са били двама. Един мъж и една жена. Няма очевидци, но охраната на летището работи усилено по няколко версии. По всичко изглежда, че отново си имаме работа с терористи.

— Така ли? — замислено процеди Джейкъб. — Пак ли игрички на стрелци в джунглата? Хм, наскоро не се бяха появявали. А какво казват федералните?

Калабрезе ядосано махна с ръка.

— Нито от ФБР, нито от ЦРУ са си размърдали задниците, но това не е чак толкова зле — поне за малко ще ни оставят на спокойствие да разследваме случая.

— Да не би да организират собствено разследване?

— След атентата срещу Световния търговски център те си въобразяват, че Ню Йорк е техен запазен периметър.

— Тогава излиза, че сме длъжни да им дадем един малък, но заслужен урок. За да не си вирят толкова носовете.

— Не мисля, че ще се стигне чак дотам — рече Калабрезе, вперил поглед в ноктите си. — Какъвто и екип да сформират, ще бъдат принудени да действат на наша територия. Така че докато не се докаже, че разследването трябва да се поеме от федералните в Кънектикът, ще бъдат длъжни да се съобразяват с нас. Колкото и да им е неприятен този факт.

Джейкъб кимна. В погледа му проблеснаха искрици, както винаги, когато се изправяше пред някакво предизвикателство. Никой не се обади. Никой не се осмели да прекъсне мислите му.

Както другите четирима, Джейкъб работеше към Отдела за борба с тероризма. За нещастие, неговата тактика, както и на останалите полицаи от отдела, понякога изглеждаше на съдиите от федералните съдилища прекалено амбицирана, дори граничеща с насилието. Той и подчинените му постепенно бяха изтиквани от стандартните мероприятия на Отдела за борба с тероризма, за да се обособят в специализирано ударно ядро. Екипът можеше да бъде допуснат и до по-леките случаи, ако полицейските комисари имаха нужда от подкрепата му.

Такъв специален полицейски екип съществуваше във всеки по-голям град. В Лос Анджелис го наричаха „Ескадронът на вампирите“, а в Чикаго — „Шапките“. Използваха ги за справяне с по-тежките криминални случаи, от които обикновените полицаи бяха вдигнали ръце.

Трупата на Калабрезе беше известна с прякора „Кифладжиите“, защото Кети, съдържателка на малка, но добре уредена сладкарница, никога не ги оставяше да потеглят към следващата мисия, без да им натъпче в саковете кутии със своите домашно приготвени сладкиши. Отначало никой не ги взимаше на сериозно. Кой би седнал да се страхува от някакви „Кифладжии“. Но след процесите срещу ямайските атентатори, руските рекетьори и колумбийските наркотрафиканти всички си научиха урока: по-добре е да се омиташ надалеч, когато на сцената се появят „Кифладжиите“. Макар това рядко да се удаваше на представителите на подземния свят. Калабрезе и екипът му никога не си губеха времето с такива глупости като уреждания на закъснели застрахователни вноски, подслушване на заподозрени по заповед на прокурора или пък защита на човешките права. Действаха, без да нарушават законите, но си запазваха правото да ги тълкуват малко по-свободно. Любимият им девиз беше KISS 10 10 Игра на думи: KISS е целувка, но в случая е съкращение от Keep It Simple, Stupid — Давай го по-просто, глупако. — Б.пр. .

Това правило се оказваше златно, когато полицейските комисари позволяваха на екипа на Калабрезе да се намесва при преследване на терористи. При толкова много съперници — федерална, щатска и местна полиция — за ефективни действия срещу добре обучените професионални убийци често беше нужно да се противопоставяш на мудната юридическа бюрокрация. Миналото бе изпълнено с красноречиви примери, достатъчни, за да бъдат убедени и най-твърдоглавите полицейски инспектори и кметове на градчетата от предградията на Ню Йорк, че огромният мегаполис се нуждае от чевръсти и оправни момчета, за да бъде опазен животът на обитателите му.

Преди шест месеца „Кифладжиите“ бяха постигнали точно това. Когато редакциите на умерените арабски вестници, агитиращи в полза на мирния договор, бяха затрупани с писма бомби, Джейкъб, в тясно сътрудничество с израелските тайни служби, се беше добрал до следите на мрежата, изплетена в Ню Йорк от палестинските фанатици. Реакцията беше мълниеносна и безмилостна. Една сутрин „Кифладжиите“ завлякоха в окръжния съд всички оцелели терористи, в комплект с веществените доказателства, навързани с белезници, безпомощни като пеленачета в бебешки колички.