Филип Шелби - Опасни муцуни

— Знаеш ли какво те очаква, нещастнико, заради тази смрад, дето си я укрил тук? — Заканителният му шепот накара Джейкъб да се вцепени от страх. — Знаеш ли какво ще ти лепнат, а?

Сломеният Джейкъб отпусна глава. Дъхът на полицая сгорещи ухото му.

— Ще ти лепнат прозвището „миденият убиец“!

Миденият убиец, миденият убиец, миденият убиец…

Другите трима в хор се надпреварваха да повтарят припева, докато Джейкъб съвсем клекна. Явно повече не можеше да издържа. Полицаите се смееха така гръмко на остроумието си, че от плета пред близката къща надзърна един от съседите.

Джейкъб се изправи и погледна неуверено към осемнадесетте килограма дребни миди, напъхани в голямото ведро. Тази сутрин ги бе домъкнал чак от Роуд Айлънд, по специалната поръчка на баща си. Щом се прибра, Джейкъб ги бе накиснал във ведрото със солена морска вода, после бе покрил ведрото с брезента, точно както му бе наредил неговият старец. Накрая се бе прибрал в къщата, за да изчака малките гадинки да изпукат, всичките с разтворени черупки.

Той още веднъж огледа Калабрезе и компанията му. Но нищо не можеше да ги накара да престанат да му се присмиват.

— Бяха си наред, когато напуснах Провидънс. Изгубих си половината от днешния ден — проклет да е! — за да се тътря по шосето. Останалото време си бях тук, в двора. Поливах градината. Може да провериш маркуча. Още не е изсъхнал.

Полицейският смях внезапно секна. Осем очи се вторачиха в него, сякаш изведнъж му бе поникнала рунтава опашка.

— Да не си им правил изкуствено дишане? Уста в уста, а? — засмя се Калабрезе.

— О, я стига с майтапите за днес!

— Трябваше да сте тук, за да се уверите с очите си.

Това бе гласът на Кети Джейкъб, жената с пеньоара. Около талията си бе препасала кожен колан. Русата й коса се стелеше на вълни върху раменете й. Цепката на пеньоара й се разтваряше на всяка крачка, за да покаже на мъжете какви разкошни бедра се крият в гънките му. Полицаите впериха жадни погледи в нея.

Тя пристигна с поднос в ръка — върху него бяха наредени чашите и каната с кафето, а до тях — нарязания орехов сладкиш с шоколадова глазура. Остави подноса върху плота, отиде до мъжа си и го погали по главата.

— Толкова е работлив — похвали го тя пред полицаите. — Не излиза от градината, полива я с маркуча по три пъти на ден. Добавя специална сол… пречистена, или кашер, както казват евреите.

— Хари, да не би и мидите във ведрото да са специални, еврейски, а? — закиска се Калабрезе.

— Ако бяха специални, нямаше да ги кисна в солена вода… Уф, по дяволите!

— Когато се свърши пречистената сол, той добавя от обикновената, от каменната сол — намеси се Кети и си взе парче от сладкиша.

— Много е вкусно — промърмори Калабрезе и отхапа още веднъж от ореховия пай.

— Този сладкиш не е като онези боклуци по пристанището, за които напразно си пръскаш парите — отбеляза Джейкъб. — Сега трябва да приготвя още две ведра с миди за вечерята…

Калабрезе изпи кафето си и потупа Джейкъб по гърба.

— Забрави за вечерята. Следващите няколко дни и нощи няма да сме тук.

— Какво се е объркало, Винсент? — обади се Кети, разтревожена от думите му.

Беше бременна във втория месец. От три години тя и Джейкъб очакваха това събитие, въпреки песимистичните прогнози на лекарите. Кети не се примири с участта си и настоятелно подканяше съпруга си да не се отчайва. Затова сега, когато отново се очертаваше полицаите да въвлекат нейния Джейкъб в нещо рисковано, тя реши да се възползва от уговорката си с Калабрезе: при трудни операции, свързани с преследването и залавянето на опасни престъпници, полицаите да се грижат Джейкъб да не пострада.

— Наведнъж се объркаха две неща — рече Калабрезе и извади цигара.

— Карай поред — подкани го Кети.

Калабрезе се смути.

— Добре. Извинявай. — Опита се да се съсредоточи. — Първо, от специалните служби пристигна искане да им помогнем в охраната на сенатор Балантайн и съпругата му по време на предизборната им обиколка в района.

— Някой заплашва ли ги? — попита Джейкъб.

— Обичайните анонимни откачалки. Но най-комичното в случая е поведението на самия Балантайн.

— Ако питаш мен, тази Клаудия Балантайн я бива повече за сенатор от него — намеси се Кети. — Много ми харесва нейният проект „Напред, Америка!“.

— Де да беше само ти, още милион жени са пощурели по нейните идеи — въздъхна Калабрезе. — На всичкото отгоре хората я харесват, защото самата тя не се бори за сенаторско кресло. Което не може да се каже за мъжлето й.