Филип Шелби - Опасни муцуни

— Влизай! — извика й Кроуфорд.

Холис отблъсна младия носач, който й предлагаше услугите си, и се затича към колата. Щом се настани на седалката, затръшна вратата с такава ярост, че Кроуфорд се обърна и я изгледа тревожно.

— Добре ли си?

— Не! Никак не съм добре! Да тръгваме.

Кроуфорд подкара по оживената магистрала, а тя се отпусна на кожената седалка. „Кадилак“-ът беше почти нов, дори миризмата на кожената тапицерия го доказваше.

Холис посегна към клетъчния телефон — най-новия модел на „Моторола“ за сателитна връзка с целия свят, което обаче много раздуваше цените на разговорите.

Младата жена погледна крадешком към спътника си — вниманието на Кроуфорд изцяло беше погълнато от обстановката по шосето. Пое си дъх и бързо набра номера на Пол в парижкото посолство. Щом чу сигнала за включване, Холис се сви в най-отдалечения край на широката седалка. В мига, преди да чуе гласа на телефонистката от централата на посолството, тя се запита защо Кроуфорд не се опита да й попречи.

В Париж беше един след полунощ. Приемът в посолството беше в разгара си. Макган вече бе убеден, съдейки по реакциите на именитите гости, че утре в светските колони на вестниците ще се появят ласкави отзиви и посланикът ще остане много доволен.

Но Макган бе решил да използва този прием като прикритие, за да се справи с още една задача, много по-важна от споделянето на последните слухове и клюки. Приемът беше удобен повод да се уреди срещата с китайските гости, неофициални представители на правителствените кръгове в Пекин. Успя да се споразумее с тях по много въпроси, но трябваше да изтекат няколко седмици, преди да се появят резултатите от тези преговори. Най-силно щяха да реагират вестниците в Сиатъл, щата Вашингтон, защото китайците проявяваха нескрит интерес към продукцията на заводите на „Боинг“ в този град. А това още повече щеше да усили влиянието на Пол Макган върху членовете на борда на могъщата компания.

Заедно с няколко дипломати от Индия и Южна Африка Пол Макган се бе присъединил към групата около посланика на Тайланд. Към тях се приближи красива девойка, фотомодел от индонезийския остров Бали, която по време на вечерята беше настанена на съседния стол до него. Макган тъкмо се чудеше дали да я изпрати до дома й, или да я отведе в хотел „Крийон“, когато към него пристъпи един сержант от морските пехотинци, изпълняващи ролята на почетна стража в посолството.

— Търсят ви по телефона, сър. — Макган отстъпи крачка назад и сержантът пошушна на ухото му: — В секретната служба, по кодираната линия.

Макган се извини и пое след него.

Секретната служба се намираше в едно от фоайетата. Сержантът отвори вратата пред него и го съпроводи покрай заключените шкафове, където пазеха автоматите, гранатометите и газовите пистолети. Стигнаха до бетонната кабина. Тя бе осигурена за извънредни ситуации — дори и ако посолството бъде нападнато с танкове — защото в нея бе монтирана апаратура за пряка връзка с Пентагона.

Макган посегна към червения телефон едва след като сержантът излезе и затвори отвън тежката врата.

— Да?

— Пол? Пол, ти ли си?

Макган се вцепени: пръстите му, стискащи слушалката, почти побеляха. Нима този глас идваше от задгробния свят?

— Пол, чуваш ли ме?

Гласът й звучеше леко дрезгаво и той машинално отбеляза, че тя се обажда по клетъчен телефон. Но откъде? От летище „Кенеди“? Или някъде от Ню Йорк?

— Пол, ако си там, обади се! Изключително важно е! Пол…

Внезапно тясното помещение стана много задушно. Слушалката едва не се изплъзна от потната му длан. Невероятно, но тя бе оцеляла въпреки обещанието на Майстора. Но дали е пострадала? Не е ли ранена? Може би Майстора още е по следите й? Или пък се е провалил и е побягнал?

Макган знаеше коя е мишената на Майстора, но не и какъв е планът му. Беше му казано само, че всичко ще бъде изпипано до съвършенство.

А къде ли е Кроуфорд? Нали Майстора бе очистил един от неговите хора тук, в Париж? Нима Кроуфорд е нарушил договорения обхват на действие и на своя глава е потеглил към Ню Йорк по следите на Майстора? Тогава той може да се натъкне на Холис!

Макган натисна бутона и в слушалката се чу пукот от статичното електричество. Нека си мисли, че връзката не е качествена. А когато линията се изчисти, той се вслуша по-внимателно в гласа й. Холис говореше с нескрито раздразнение, в тона й се долавяше уплаха, но не и паника. Не търсеше помощта му, дори напротив, беше се приготвила да му съобщи нарежданията си.