Филип Шелби - Опасни муцуни

— Откъде знаеш това?

— Не си въобразявай, че можеш да ме разиграваш като някой хлапак. Знам много повече от теб за този случай…

Вече бяха стигнали долната площадка, но вратата там се оказа заключена с верига и катинар. Кроуфорд отстъпи една крачка и насочи пистолета си.

— Но този сценарий… Какво още остава да видим?

Той се поколеба за миг, но разбра, че тя няма да се откаже, докато не узнае цялата истина.

— Усъмниха ме униформите на двамата стюарди. Спомних си, че Еър Пасифик не назначава бели мъже за стюарди, защото тази авиокомпания обслужва само островите в Южния Пасифик. А сега си запуши ушите.

С първия изстрел катинарът се разхвърча на късове.

Холис още не бе свалила длани от ушите си, когато Кроуфорд измъкна веригата, усукана около дръжката на вратата. Тя не можеше да повярва, че в съседните помещения не са чули шума от изстрела, но той невъзмутимо се усмихна и блъсна дебелата стоманена врата.

— Готова ли си?

Холис кимна. Имаше ли друг изход, освен да го последва?

Кроуфорд пристъпи напред, а тя застана зад него. Оказаха се недалече от голямата чакалня, на нивото за пристигащите пътници. Вече се виждаха хората, забързани за терминалите. Неколцина от най-близките пасажери се извърнаха, видяха ги как затвориха вратата, измериха ги с учудени погледи, но никой не се спря заради тях.

Кроуфорд я подхвана под ръка и я поведе към най-многолюдната група туристи. Озоваха се сред гъсто множество германски пенсионери, проправящи си път към изхода.

Мъжът пред нея се надвеси над ухото на съпругата си и зашушна нещо. В този момент Холис видя как от десетина метра се зададе един от полицаите на летището, забързан в противоположната посока. Знаеше, че е длъжна начаса да му викне, да го спре, да му разкаже за преживяния кошмар, да привлече вниманието му на всяка цена… дори и ако се наложи да разкъса блузата си и да се разкрещи с все сила.

— Ако още си въобразяваш, че ще ти се притече на помощ, изтичай след него.

Холис се обърна и видя присмеха в погледа на Сам Кроуфорд.

— Или към някоя от чистачките в залата.

Холис отчаяно махна с ръка. В този миг й идеше да го разкъса. На парчета. Как така успяваше да надзърне в мислите й!

Полицаят се приближаваше. Можеше дори да усети дъха му — профуча покрай нея, устремен към някаква цел, а белезниците на колана му леко изтракаха.

Тя преглътна, огорчена от пропуснатата възможност. Наистина щеше да има и много други възможности, каза си тя, докато слизаше с ескалатора, следвана от натрапилия се придружител. Кроуфорд нямаше да може да я спре, ако тя реши да се разприказва!

Преди изхода се отърваха от шумната група туристи и излязоха при такситата. Тя забеляза колко съсредоточено Кроуфорд оглеждаше колите. Според нея той не успя да намери това, за което се оглеждаше.

— Нима очакваш той да се крие някъде наблизо?

— Не, това е абсурд.

Холис се облегна на близкия стълб. Оглушителната глъчка от стотиците автомобили и изтощението от последните часове й причиняваха силно главоболие. Не можеше повече да върви, нито да стои тук, хипнотизирана от ужасяващия спомен за обляния в кръв килим в онази зала.

— Длъжни сме да съобщим на полицията — рече тя. — Онези… онези трупове там може би вече са открити. Може би вече ни търсят.

Остана изненадана колко беззвучен се оказа гласът й, като че ли говореше някой друг вместо нея.

— Никой не ни видя — възрази й Кроуфорд. — Но не е изключено да се намери свидетел, който да е запомнил, че ти и Майстора сте тръгнали по коридора към залата. — Обърна се към нея. — Трябва да намеря кола за нас двамата. Но не мога да го сторя, без да те оставя за малко. Така че избирай. Обещай ми, че ще ме чакаш тук. Или, ако предпочиташ, тръгни сама по дирите на Майстора.

Тя се стресна.

— Ще ме оставиш сама? Тук, пред летището?

— Само те моля да ме изчакаш. Мога ли да разчитам на думата ти?

— Аз винаги държа на думата си.

— И какво смяташ да правиш по-нататък?

Джоунс… Майстора е убиец! Той не е можел сам да влезе в Щатите. Затова се е нуждаел от придружител. От някой, който няма да задава много въпроси. От някоя глупачка… като мен например.

— Искам да узная цялата истина — натъртено произнесе Холис. — Искам да разбера в какво съм била въвлечена.

Усети как Сам Кроуфорд я изгледа. След мъчителната за нея пауза той я докосна по рамото.

— Стой близо до тази врата, пред колоната. Тук е пълно с коли, така че никой няма да ти обърне внимание.