Филип Шелби - Опасни муцуни

— Но ако полицията…

— Ако те арестуват, ще те открия. Вярвай ми. Дай ми само десетина минути, но без да откъсваш поглед от тротоара.

— Къде отиваш?

Кроуфорд не искаше да разкрива, че на пет минути пеша оттук се намираше паркинг за скъпи лимузини, давани под наем само по предварителни заявки. Сега там би трябвало да има поне десет-петнадесет коли, така че до десет минути щеше да се върне.

Всеки делник към шест следобед съпругите от остров Стейтън Айлънд се събират до Сейнт Джордж, край пристана на ферибота, за да посрещнат мъжете след края на работния ден. Но днес мълчаливото им очакване се наруши — внезапен вой принуди жените да се огледат стреснато. Иззад ъгъла изскочи полицейска кола с включена сирена и мигащи лампи. Гумите изсвистяха по асфалта, но колата не спря, а продължи надолу към Бей стрийт, покрай Ричмънд Терас, точно в най-гъстото движение.

В стандартния „Седан“, маркиран със знаците на нюйоркската полиция, седяха четирима намръщени мъже: двама от тях в кожени якета, а другите двама — в униформи на офицери от полицията. Прозорците бяха отворени, за да излиза цигареният дим.

Шофьорът завъртя кормилото, за да вземе завоя около парка, след което се насочи към елитния квартал с грижливо охраняваните имения на видни личности. Къщите бяха двуетажни, от червени тухли — само тук-там се срещаше по някоя белокаменна сграда, колкото за разнообразие. Водачът спря сирената и мигащите светлини, подкара по отбивката и след два завоя фаровете осветиха внушителната двуетажна къща, заобиколена отвсякъде с широки веранди.

Без да нарушат мълчанието, четиримата мъже едновременно изскочиха от колата. Момчето, доставящо пици по домовете, което току-що бе напуснало къщата, се закова на място, смаяно от гледката — четири пистолетни кобура се полюшваха пред него, полуприкрити от якетата и униформите.

— Изчезвай, хлапе! — грубо изръмжа единият от полицаите.

То не дочака втора подкана, а мигом се втурна към пикапа си, паркиран до бордюра. Полицаите го изпратиха със смях и се насочиха към дървената врата, от която започваше тясната пътека за разходка на кучетата, заобикаляща къщата от четирите страни. Откъм вратата ги посрещна глухо, сподавено ръмжене.

Водачът на групата, Винсент Калабрезе, девет поредни години избиран за най-добър служител от Отдела за борба с тероризма към нюйоркската полиция, подритна леко вратата. Отвътре немската овчарка изплези език, подви опашка и се скри в задния двор още щом зърна Калабрезе и смръщените полицаи зад него.

Четиримата прекосиха мократа морава до тесния вътрешен двор. От прозореца зад покритата веранда се показа млада жена, загърната в пеньоар.

— Къде е той? — запита Калабрезе.

Жената мълком посочи към пристройката, използвана за гараж.

Страничната врата се оказа отворена. Калабрезе пристъпи към коридора, тънещ в мрак. Пръстите му затърсиха по стената бутона. Най-после го напипаха и вратата към гаража започна да се повдига.

По бетонния под имаше много петна от масло и антифриз, но колата липсваше. Лавиците по стената бяха отрупани с инструментите, задължителни за всеки автомонтьор любител. Дръжките на чекмеджетата под дърводелския тезгях бяха порядъчно изпоцапани с грес, моторно масло и боя.

По протежението на задната стена, до двата велосипеда и скейтборда, се мъдреше овехтял хладилник. Пред вратата му бе коленичил мъж с фуния в ръка.

Калабрезе и помощниците му веднага го заобиколиха.

— Джейкъб, обърни се — промърмори Калабрезе.

Мъжът потрепери, като евреин по време на молитва.

— Успя да ми видиш сметката, нали?

Хари Джейкъб се извърна към неочакваните си посетители и се стресна от пронизващия поглед на Калабрезе. Наближаваше четиридесетте, но все още беше слаб и сух като невръстен младеж — с червена коса и лице, осеяно с лунички.

— Направих всичко, на което съм способен — заоправдава се той. — Смених им водата, оставих ги на хладно… Грижих се за тях като за малки деца. Защото те се нуждаят от много грижи.

— Да, звучи направо затрогващо — процеди Калабрезе. — Хайде. Да хвърлим един поглед.

Полицаят заобиколи Джейкъб и вдигна едното ведро, за да провери тежестта му.

— Кучи син! — измърмори полицаят отдясно на Винсент Калабрезе.

— Тази воня ми напомня за нещо… — додаде другият зад него и затъкна с ръка устата си.

Калабрезе приклекна и стовари месестата си длан върху тънкия врат на Джейкъб.