Филип Шелби - Опасни муцуни

„Спийдбърд 001“ докосна пистата в 4 ч. и 11 мин., след което веднага се насочи към терминала. Кроуфорд се оказа пети по ред на опашката пред вратата. Но беше пръв, когато наближи края на коридора в подвижния ръкав, водещ към салоните за митническа и паспортна проверка.

В просторната зала за паспортна проверка пасажерите се тълпяха на дълги редици. Кроуфорд се насочи към крайното гише, където млад чернокож служител, ухаещ на кафе и ментови дражета, хвърли бегъл поглед на служебната му карта, издадена от Държавния департамент, отвори паспорта му и надраска нещо нечетливо върху визовия печат. След минута Кроуфорд вече подаваше паспорта си на митничаря, а след още две минути поглъщаше енергично оставащите метри до огромната зала за пристигащите пътници, в която човешкият поток не секваше денонощно. Кроуфорд не бе стъпвал тук от четири години, но отново завари същата шумна и многоезична тълпа, каквато помнеше. Навсякъде се виждаха щандове за сувенири, павилиони за вестници, бутици, пред които се тълпяха жени в най-различни тоалети — имаше дори индийки в техните пъстроцветни сарита, а до тях — рускини с шалове около врата или европейки в костюми на Кристиан Диор. Наоколо се размотаваха мъжете им. Мяркаха се индуси с тюрбани на главите, както и полинезийци с триредови племенни символи по бузите. Смесваха се странни аромати, донесени от десетки държави. В дъното се бяха подредили шофьорите на лимузините, очакващи пътниците от „Конкорд“-а. Около тях шетаха мургавите чистачи на залата, без да се опитват да прикриват неохотата, която изпитваха към професията си.

Кроуфорд огледа тази невъобразима шарения набързо, докато прекосяваше залата. Вървеше към ескалаторите, водещи към салона за заминаващите пътници. Вече бе стъпил на първото от подвижните стъпала, когато металическият глас от говорителите обяви кацането на самолета от полет 101 на Американ Еърлайнс от Париж.

Кроуфорд се затича нагоре по ескалатора и започна да се провира сред чакащите пред паспортните гишета. Видя вратите, боядисани в синьо и сиво. Огледа ги трескаво, но навсякъде табелките бяха с неразгадаеми за посетителите съкращения — като например Н2-743 или 47-6С8. Само персоналът на летището разбираше тези кодове и само той имаше право на достъп в тези помещения.

Но Кроуфорд знаеше, че коридорите зад вратите водят към служебните помещения, където пътниците не можеха да припарват: багажните отделения, службата за охрана, контролната кула към Центъра за управление на полетите и други подобни. Още когато се приближаваше към ескалатора, който щеше да го спаси от врявата и тъпканицата в огромната чакалня, той си повтаряше мислено, че някъде тук непременно трябва да има врата с надпис Е-12. Тук, някъде тук трябваше да бъде проклетата врата, защото това бе единственият му шанс да се добере до Майстора.

Холис не разбра защо самолетът спря толкова далече от терминала. Навън още валеше и очертанията на сградата на летището се губеха в пороя.

Вероятно стюардесата бе забелязала разочарования израз на лицето й, защото се приближи до нея и рече:

— Трябва да изчакаме и останалите пътници.

Холис насочи поглед през прозореца към масивния автобус, чиито фарове прорязаха мъглата, преди да спре до туловището на самолета. Техниците нагласиха свързващия ръкав, а хидравличните подемници изравниха нивото в двете помещения. Холис погледна към Майстора, който търпеливо изчакваше на мястото си, с вид на препатил пасажер, свикнал с тези досадни процедури. Тя се наведе, взе чантата си и се насочи към подредилите се вече пътници в дъното на коридора.

В летищните автобуси всички са равни. Вътре се озоваха пътници не само от първа класа, но и от бизнес салона. Когато най-сетне потеглиха, всички политнаха назад в единен ритъм.

По случайност Холис се озова най-отпред до вратата, която със свистене се отвори към ръкава. Прекрачи междинната ивица и веднага се отдръпна вдясно, за да избегне натиска на тълпата зад себе си. После погледна назад. В никакъв случай не биваше да изгубва Джоунс в множеството. Изчака го, след което те двамата се насочиха към залата за митническите и паспортни проверки. Младата служителка зад гишето сподави прозявката си и протегна ръка, за да поеме документите им. Щом видя дипломатическия паспорт на Холис, тя я огледа от главата до петите и се обърна към спътника й.

— Вие… вие, сър, ще трябва да почакате зад преградата.

— Но той е с мен — намеси се Холис и подаде имиграционния формуляр.