Филип Шелби - Опасни муцуни

Бяха готови да се качат на борда на самолета.

Но ето че се случи още нещо. Майстора я заговори, като сочеше към щанда за вестници в другия край на залата. Тя явно не остана доволна от предложението му, но все пак го последва до щанда. Кроуфорд видя как мъжът грабна някакво списание от купчината, а след това си избра и един сладкиш от плота на съседното барче. Плати и на двете места и най-после се отправиха към изхода.

Кроуфорд слезе долу и се настани на една от масите в най-близкото кафе. Но погледът му отново и отново се връщаше към изхода, през който се скриха жената и мъжът. Дори не забеляза кога бе пристигнало момичето от бара, за да му вземе поръчката.

През следващите четиридесет минути той изчака търпеливо пристигането на всички пътници за полет 101 на Американ Еърлайнс за Ню Йорк. Продължи да гледа към изхода дори и когато самолетът се отдели от пистата. Видя как персоналът от гишетата събра всички билети, как подмениха табелите с номера на полета и неговото предназначение и едва тогава напусна залата. През цялото време вратите към изхода нито веднъж не се разтвориха.

Плати за оранжадата и се върна при телефонните кабини.

— Откри ли нещо? — попита той.

— Няма да повярваш, Сам — отговори му Сюзан Гарсети, — но Е-12 не се оказа номер на касета в багажното отделение на летището, както си мислеше ти.

Стюардесата от салона на първа класа посочи на Холис мястото до прозореца, но тя отклони предложението и се настани на седалката до пътеката, отдясно на Саймън Джоунс, който лениво прелистваше списанието, купено на парижкото летище. Беше включил слушалките и сега се поклащаше в такт с музиката.

Двамата спътници не бяха разменили нито дума, откакто заеха местата си. Направи й впечатление безгрижното бъбрене на Джоунс със стюардесата, която му донесе портокалов сок. Същевременно той се оказа странно неопитен с бутоните за избор на музика, за регулиране на силата на звука в слушалките, за боравене с видеоканалите. Какво й беше споменал? Че се е крил дълги години? Като се има предвид колко малко бе запознат с техническите новости в самолетите, нищо чудно да се окаже, че поне този път не е излъгал.

Стомахът й се сви на топка, когато самолетът се заклатушка над Атлантическия океан. Но стюардесата побърза да й се притече на помощ.

— Струва ми се, че за вас ще е по-добре, ако погледате някой филм — предложи тя и посочи към видео бутоните.

Полумракът допадна на Холис. Не можеше да гледа повече физиономията на Джоунс. Не искаше и да мисли за него. В този миг погледът й попадна върху телефонния апарат, монтиран към дръжката на облегалката. Защо да не позвъни отново на Пол в посолството?

Обаче тази линия не беше кодирана и защитена срещу подслушване. Освен това един разговор с Пол вече нищо не можеше да промени. Най-много да се разплаче, когато чуе гласа му…

Затова се отказа. Трябваше да мисли за онова, което я очакваше на летище „Кенеди“, където щеше да се срещне с хората от ФБР. Според дадените й инструкции тя бе длъжна да им предаде Джоунс, но като видя какво се случи на Гар дьо Норд, Холис реши първо да попита Пол по телефона какво е най-разумно да предприеме.

Веднъж само да стигнат в Ню Йорк, и всичко ще свърши.

Всичко ще свърши. Тази простичка фраза отекна приятно в съзнанието й като звън на камбана, разклатена от вятъра. Продължи да ехти в главата й дори и след като задряма.

Въпреки полумрака Майстора не я изпускаше от погледа си. Устните й потръпнаха, две-три бръчки се появиха над веждите й. Може би сънуваше кошмар. В един миг дори устните й се раздвижиха, като че ли в безмълвна молитва.

Той смяташе, че вече я познава достатъчно. Знаеше не само каква е сега, но и каква е била преди години. Никога не бе вярвал на съвпаденията и затова подозираше, че тя е част от някакъв хитроумен план, който засега не можеше да отгатне.

Майстора коригира силата на звука в слушалките. Трепетният глас на Бьорлинг, наричан напоследък „шведския Карузо“, го потопи във великолепната музика на „Бохеми“. От години не бе слушал тази ария.

Този унес трая само миг. Отново се замисли за агентурната мрежа на Сам Кроуфорд в Париж. Майстора знаеше наизуст легендите за непобедимия Кроуфорд, за неговия професионализъм, за почти непогрешимия му инстинкт при преследването на жертвите.

Кроуфорд можеше да го хване в онзи парижки ресторант, можеше да хвърли хората си срещу него и момичето още там, на улицата. Но вместо това бе наредил да ги проследят. Защо?