Филип Шелби - Опасни муцуни

Очевидно е искал да разбере с кого трябва да се срещна…

Което на свой ред насочи Майстора към предположението, че Кроуфорд всъщност не се интересува от него. Детективът лесно можеше да обезвреди Майстора още в първите часове след заминаването му от Марсилия. Но ето че беше предпочел да се задоволи само с проследяване.

А дали тя подозира каква е целта на пътуването ми?

Майстора натисна бутона за повикване и обясни на стюардесата, че негов приятел ще го последва от Париж за Ню Йорк с първия полет, но за съжаление не е запомнил името на авиокомпанията.

Стюардесата се отправи към пилотската кабина, за да направи справка за графика на следващите полети. Върна се при Майстора след по-малко от две минути.

— Следващият полет е с „Конкорд“ — любезно го осведоми тя. Лъхна го френският й парфюм. — По разписание ще кацне в Ню Йорк двадесет минути преди нас, защо ние не можем да летим толкова бързо колкото свръхзвуковите самолети. Но пилотът ме предупреди, че не е изключено да пристигнат още по-рано. Така че нищо чудно в това вашият приятел да ви махне с ръка от другата страна на митническата бариера на летището.

Майстора не беше съгласен, че тази среща ще му достави изобщо някаква радост, но все пак й благодари.

Възможно ли е Кроуфорд да наруши принципите си и да го последва чак до Ню Йорк?

Разбира се, че е възможно.

Най-вероятно в момента той беше зает с проследяването на данните за мис Фримънт в американското посолство в Париж. Ако се добере до копията от паспортните файлове, ще узнае, че тя придружава мистър Саймън Джоунс. После остава само да прерови списъка на пътниците, отлитащи с полет 101.

Но ще организира ли Кроуфорд почетен комитет за посрещането на Майстора на нюйоркското летище?

Майстора не допускаше такъв сценарий. Именно в подобна ситуация най-голямото предимство на Кроуфорд внезапно се превръщаше в непреодолим недостатък. Групировката ОМЕГА действаше само извън територията на Съединените щати. При това в пълна секретност, без да осведомява американския посланик в Париж, без знанието и разрешението на местните полицейски власти, без координация с френските специални служби. Но ОМЕГА нямаше позволение да действа в самите Съединени щати…

Ако се обърне за съдействие към ФБР, към митническата полиция или към други законни организации в Ню Йорк, Кроуфорд ще бъде заставен да даде обяснение кого представлява и защо се обръща към тях с толкова неясна молба. А това неминуемо ще изисква време.

Но ако Кроуфорд предпочете да рискува? Ако се разконспирира пред летищните или останалите власти в Ню Йорк, той може да компрометира цялата дейност на групировката ОМЕГА. Подобно развитие на събитията никак не е изключено, а като се има предвид ожесточеното съперничество между секретните служби, опазването в тайна на факта за съществуването на ОМЕГА ще бъде поставено на карта. Веднага ще се намесят медиите, въпросът ще се раздуха и ще стигне чак до Конгреса. В сенатските подкомисии отново ще заговорят, че липсва контрол върху разузнаването…

Така че Кроуфорд най-вероятно ще проследи Майстора, но сам, без чужда помощ.

Майстора се обърна към спящата си спътница. Логично бе тя да е получила в Париж точни инструкции къде да го заведе, и то веднага след като преминат през паспортната проверка и митническия контрол на летище „Кенеди“.

Ще се опита ли да ми попречи при измъкването?

Тъй като не бе сигурен в отговора, за да се презастрахова, Майстора допусна, че тя ще го направи…

Стюардесата му бе споменала, че е възможно техният самолет да кацне на „Кенеди“ няколко минути след „Конкорд“-а. Ако Кроуфорд знае номера на терминала, веднага ще се насочи натам. Но ще му се наложи да побърза. А при недостиг на време всеки, дори и най-опитният, може да допусне грешка, защото ще бъде принуден да импровизира.

Може би най-добре ще е само да изчакам, докато разбера с какви ресурси разполага Сам Кроуфорд в Ню Йорк.

Това заключение така го зарадва, че Майстора отново повика стюардесата, но този път с молба за чаша шампанско.

Вече бяха изтекли три часа и двадесет минути, откакто мощният „Боинг 747“ от полет 101 на Американ Еърлайнс, издигнат високо над Атлантика, скъсяваше разстоянието до Ню Йорк, когато „Конкорд“-ът на Еър Франс, изпълняващ полет „Спийдбърд 001“, с рев се вряза в небето на Париж.

Седнал до прозореца, Сам Кроуфорд дори не забеляза колко бързо изчезна пистата там долу — минута-две след като свръхзвуковият самолет се извиси в синевата. Мислите му бяха заети единствено с полет 101 на Американ Еърлайнс, който имаше сериозна преднина в надпреварата към летище „Кенеди“. Неволно започна да отброява минутите. Струваше му се, че Майстора като коварен джебчия краде от него минутите, една по една.