Филип Шелби - Опасни муцуни

Но с това проблемите му не се изчерпваха. Главоболия можеше да му създаде и личното му оръжие. На Сам Кроуфорд никак не му се искаше да се раздели с верния си „Зиг Зауер“… обаче надали ще има време да потърси друг пистолет, когато се озове на Източното крайбрежие. Затова бе принуден да покаже служебната си карта — с печатите на Интерпол — на офицера от охраната на Еър Франс. Всички европейски авиокомпании поддържат денонощна връзка с централния компютър на Интерпол и след по-малко от минута бе потвърден персоналният код, записан върху картата на Кроуфорд. Французинът бе опитен и веднага схвана, че е по-разумно да не задава въпроси относно мисията на американеца. Само го съпроводи до салона с чакащите за полета с „Конкорд“ и му пожела приятно пътуване.

Обаче нямаше гаранции, че служителят от охраната на „Шарл дьо Гол“ няма да съобщи на американските си колеги. Никак не му допадаше перспективата да бъде посрещнат на „Кенеди“ от някое заядливо ченге, придружено от представители на летищните власти. Особено сега, когато предимството му пред Майстора се стопяваше с всяка измината миля.

Поръча на стюардесата да му донесе нещо за ядене. Опита се да си припомни разположението на сградите на летище „Кенеди“, но в съзнанието му се преплитаха неясните спомени за коридори, зали и терминали. Най-после сънят го надви, но и тогава му се привиждаха тичащи фигури, изчезващи в мрака, преди да успее да ги застигне.

В 3 часа и 32 минути далече на хоризонта изплуваха очертанията на Нова Англия. След малко обаче изчезнаха отново, защото самолетът потъна в гъстите облаци. Отвън по прозорците се посипаха първите дъждовни капки.

Холис се събуди с натежала глава, измъчвана от заглъхването — като водолаз, изплувал прекалено бързо на повърхността. Първото нещо, което видя, бяха примигващите над главата й сигнални лампи. Стюардесата се появи от вратата, водеща към пилотската кабина, посегна към микрофона и съобщи на пътниците, че до кацането остават само двадесет и пет минути.

Холис се обърна към мястото на Джоунс. Облегалката беше изправена, коланът му — затегнат, но той още дремеше.

Младата жена измъкна несесера с хигиенни принадлежности, надигна се и пое към дамската тоалетна. Заключи вратата зад себе си и примижа от силната светлина.

Отражението й в огледалото й напомни, че трябва да се погрижи за външността си. Полата и блузата се бяха измачкали, косата — разрошена. А лицето й беше необичайно подпухнало и восъчнобледо. Извади четката за коса и гримовете, после разкъса целофана около четката за зъби, измъкна и пастата и се залови за работа.

Вторият светлинен сигнал, напомнящ за предстоящото кацане, премигна точно когато излизаше от тоалетната. Сега, отърсила се от сънливостта, тя се чувстваше значително по-добре.

Когато се върна на място си, погледът й бе привлечен от списанието на Джоунс, паднало на пода. Той все още не се беше събудил, затова тя се наведе да го вдигне. Цветната корица бе посветена на някакви знаменитости, застанали на фона на Лаго ди Комо — вълшебно място, за което тя винаги си беше мечтала. Може би вътре имаше още фотографии. Холис сгъна списанието и го пъхна в чантата си.

— Добър ден, мис Фримънт.

Гласът му я сепна. Отново беше втренчил хладен поглед в лицето й. Поглед, в който нямаше дори следа от умора или сънливост.

— Здравейте.

— Добре ли спахте?

— Да. А вие?

— Подремнах малко.

Самолетът се снижи още повече. Холис притисна ноздрите си, за да компенсира спада на налягането, причинено от промяната на височината — ушите й бяха заглъхнали. Някъде отзад, може би откъм крилата на самолета, долетя тънко свистене — хидравликата беше задействана, за да се регулира налягането преди спускането на трите колесника.

— Има ли още нещо, с което трябва да съм запознат, преди да се изправим пред митническата проверка и гишето за паспортен контрол, мис Фримънт?

— Само стойте близо до мен.

— Разбира се. Нали у вас е моята виза. А после какво ще правим?

— Ще отидем на уговореното място, където ще ни очакват следователите от ФБР.

Тя очакваше на лицето му да се появи някаква гримаса — може би на гняв, на съжаление или дори на отчаяние, но за нейна изненада той остана съвсем спокоен.

— Не виждам да се безпокоите от тази среща?

— Защо да се притеснявам, мис Фримънт? Ако ме арестуват, най-после ще бъда в безопасност. Не сте ли съгласна с мен?

Той се облегна назад, когато самолетът се устреми надолу към светлините на пистата.