Филип Шелби - Опасни муцуни

Майна ти, Саймън Джоунс! Или каквото е проклетото име! Ще те натоваря на самолета, ще ти вържа колана на седалката и няма да се отлепя от теб, докато не кацнем на „Кенеди“. И тогава ще видиш там каква изненада те очаква.

Но от стегнатите й устни се отрони само една лаконична фраза:

— Да тръгваме.

Кроуфорд насочи БМВ-то към пропуска на паркинга край летището. Беше откраднал мотоциклета пред главния вход на Гар дьо Норд. Прекоси с него цял Париж, макар че от мъка по Уоли пред очите му се стелеше мътна пелена. Опомни се чак на магистралата, когато подкара мотора с пълна скорост. Пътуването до летището му отне само четиридесет и четири минути.

Сега целият трепереше. Не беше облечен подходящо за пътуване с мотоциклет и гърдите го боляха от пронизващия насрещен вятър. Разтърка лицето си и усети колко са изтръпнали пръстите му.

Кроуфорд подкара машината покрай кръговата циментова алея, водеща към летищните терминали. В един миг зърна редицата от телефонни кабини и закова спирачките. Втурна се към най-близкия автомат.

— Сюзан Гарсети слуша.

— Аз съм.

— Къде си, Сам?

— На „Шарл дьо Гол“.

— Така съжалявам за Уоли…

Набитото око на Кроуфорд веднага разпозна, че разхождащият се наблизо мъж е от цивилната охрана на летището. Усмихна се небрежно, макар да му струваше доста усилия.

— Слушай, Сузи, на всяка цена трябва да хвана този самолет — заговори той на висок глас. — Та какви бяха номерата на местата?

— Имат резервации за Американ Еърлайнс, полет 101, до летище „Кенеди“. Отлитат в два и тридесет и пет.

Той се извърна към цифровия часовник на стената. Беше 1 часа и 41 минути. Умът му трескаво се зае с всички възможни варианти, но гласът на Сюзан прекъсна мислите му:

— Има и една лоша новина: всички места са продадени.

— А кой е извършил резервацията?

— Още не съм научила.

— Откри ли още нещо?

— Нищо, което да е свързано с нея. Но има нещо надраскано в бележника й. Нещо, кодирано като Е-12. Вероятно е било важно за нея. Това говори ли ти нещо?

Кроуфорд помнеше наизуст данните от досието на Майстора, но там не се споменаваше за Е-12.

Е-12… Не, нямаше никаква връзка с Марсилия, вероятно нямаше и с Париж. Защото Майстора напускаше и двата града. Обаче мис Фримънт е знаела за това проклето Е-12, защото именно тя е ангажирана да отведе Майстора до Ню Йорк. Освен това тя носи чанта със себе си; Майстора пътува без багаж. Кроуфорд не вярваше, че младата жена ще остане за дълго около Майстора след кацането им в Ню Йорк. Там той ще се нуждае от нов паспорт, от пари и допълнителни инструкции — за които тя не може да му бъде полезна.

Е-12…

— Моля те за още две проверки — въздъхна Кроуфорд и на бърза ръка й обясни за какво става дума.

— Дадено, Сам. Какво ще предприемеш?

Някъде в дълбините на мозъка му невидим компютър неуморно прехвърляше вариант след вариант. Фримънт и Майстора вече са тук или скоро ще се появят на летището. Длъжен е да провери на гишето на Американ Еърлайнс. Не е изключено дори да ги зърне там. Но как да арестува Майстора без излишен шум? Абсурд.

Напъха ръката си в левия джоб на сакото. Ако го открие пръв, може би ще успее да го повали с първия изстрел. Или поне да го рани, и то така, че да не може да му избяга. Но охраната на летището веднага ще довтаса, ще го разкрие, а Майстора ще бъде екстрадиран от Франция. Тъй като не разполага с доказателства, Кроуфорд може повече никога да не попадне на следите му.

Но имаше още по-песимистичен вариант: въобще да не узнае накъде се е отправил Майстора. Тази опасност не биваше да се пренебрегва, понеже Майстора не беше единственият професионалист в кървавия бранш. Този, който бе наел Майстора, с лекота щеше да му намери заместник. Така че операцията, каквато и да е тя, само ще бъде забавена, но не и провалена.

— На всяка цена трябва да ги проследя — мрачно процеди той, повече на себе си, отколкото на Сюзан. — Длъжен съм. За целта ще трябва да замина.

— Вече съм се погрижила за това, Сам. Ангажирах ти билет за „Конкорд“-а. Той ще излети три часа след полет 101 на Америкън Еърлайнс, но ще пристигне в Ню Йорк с двадесет минути преднина. Няма да успеят да ти избягат.

Кроуфорд потърка белега на слепоочието си.

— Благодаря — тихо промълви той.

— Сам, обещай ми, че ще се пазиш!

— Обещавам.

— Добре. А сега още една, последна молба. Донеси ми отрязаните уши на онова копеле.

Кроуфорд остана смаян от ледената нотка в гласа на Сюзан.