Филип Шелби - Опасни муцуни

Без да обръща внимание на протестите на началника на гарата, детективът изчака хората му да опишат и фотографират всеки детайл от обстановката.

Най-после бе дадено разрешение трупът да се вдигне и двамата санитари го отнесоха до линейката. Те не обърнаха внимание на едрия, навъсен мъж в тълпата, който не изпускаше от очи носилката. Не забелязаха и мотоциклета „Дукати“, който се втурна след линейката по булеварда.

— Те не отиват към моргата! — докладва Рийд по микрофона, скрит в ревера на якето му. — По-вероятно е да се насочат към болницата „Сен Луи“.

Зад волана на мощния „Мерцедес“, той следваше мотоциклета на петдесет метра дистанция, като поддържаше радиовръзка с мотоциклетиста за посоката на движение на линейката. Рийд окончателно се убеди в предположението си, когато полицаите завиха по „Рю дьо Ланкри“.

— Ще ги пресрещнем на „Ке дьо Валми“, преди моста над канала — предложи агентът. — Бъдете готови!

След като отби линейката по „Рю дьо Ланкри“, шофьорът спря сирената, без да загасва мигащата лампа. Воят на сирената надали щеше да му помогне да се провре по-бързо сред тесните улици. Освен това нямаше защо да бързат.

Шофьорът видя, че в далечината се показа „Ке дьо Валми“. Там беше мостът, а зад него — грамадната гранитна сграда в готически стил, известна на цял Париж като болницата „Сен Луи“.

Тъкмо се бе обърнал да предложи на спътника си да изпият по едно кафе в барчето на болницата, когато едно „Пежо“ им препречи пътя. Водачът извъртя рязко волана наляво, но задницата на линейката поднесе. Той удари спирачките и се опита да овладее колата. До отсрещния тротоар оставаха само няколко метра.

— Salaud! 9 9 Мръсник! (фр.). — Б.пр.

Тази ругатня беше отправена не към мотоциклетиста, който внезапно се озова пред фаровете на линейката, нито към мъжа, изскочил от „Мерцедес“-а, а към онзи кучи син, който му бе препречил пътя.

— Слез долу и виж какво е станало отзад — извика шофьорът на полицая до себе си. Смъкна страничното стъкло, за да се ориентира по-добре, но видя пред себе си само непрозрачния шлем на мотоциклетиста.

— Махай се от пътя ми! — изфуча шофьорът.

Но повече не можа да каже нито дума, защото юмрукът на моториста се заби в гърлото му. Главата на водача на линейката безпомощно се люшна назад.

Участта на съпровождащия полицай, отишъл да провери задната врата на линейката, не беше по-добра. Двете крила на вратата се оказаха разтворени и нещо ужасно твърдо се стовари върху черепа му.

Двамата мъже в пежото оглеждаха внимателно наоколо. В линейката пръв влезе Рийд — коленичи до носилката и чевръсто преряза ремъците. Искаше му се да дръпне белия чаршаф и да погледне лицето на своя приятел, но знаеше, че е по-добре да не го прави.

Само повдигна внимателно трупа на Уоли от носилката и го изнесе навън. Нямаше секунда време за губене, но въпреки това се погрижи да го настани прилично върху задните седалки на „Мерцедес“-а, сякаш нагласяваше спящо дете.

Щом приключи с пренасянето на приятеля си, Рийд внимателно затвори вратата. През тъмните очила видя скупчилите се на тротоара минувачи, които го гледаха изумено. Изсвири късо и групата му отново се скри в „Пежо“-то.

Рийд подкара „Мерцедес“-а, даде газ, за да изпревари мотоциклета, а след него се понесе и „Пежо“-то.

В този ред изминаха маршрута до старото летище „Бурже“, където ги очакваше самолет от подобрения вариант на „Макдоналд-Дъглас 80“, зареден за дълъг полет. Документите на пилота бяха подписани от международна агенция за чартърни полети, макар че единственият товар, който Рийд бе виждал на борда му, бяха труповете на хора, опитали се да попречат на Сам Кроуфорд да опази света.

От пет години Рийд не се бе връщал в Щатите. И сега се чувстваше странно — завръщането у дома се очертаваше да бъде мрачно и мълчаливо.

Спирката на теснолинейката в Роаси, в непосредствена близост до летище „Шарл дьо Гол“, не беше нищо повече от куп сиви бетонни постройки. Повече приличаше на гробница, отколкото на жп гара. Лека тръпка пролази по гърба на Холис, когато слезе от вагона и се изправи пред студената стена, цялата във фаянс. Влагата се просмукваше в дрехите й, а ушите й глъхнеха от тропота на пътниците. Добре че поне тълпата не беше толкова многобройна, както на Гар дьо Норд.

Пое към ескалатора, без да се обръща назад. Сигурна беше, че натрапеният й спътник я следва по петите.

Изходът беше точно под заслепяващите прожектори. Холис пъхна билета в автомата и премина през въртящата се преграда.