Филип Шелби - Опасни муцуни

Кроуфорд не си направи труда да уведоми шефовете си в централата на ОМЕГА, че е бил толкова щедър към обитателите на съседните апартаменти. За щастие, сеансите за връзка с Центъра (разположен на „Нортуест стрийт“ 1800, недалече от Белия дом), се провеждаха доста рядко. В работата на организацията бе залегнал принципът регионалните директори, сред които бе и Сам Кроуфорд, да разполагат със свобода на действие и да решават проблемите съобразно своята преценка — директиви от Центъра се изпращаха само при извънредни обстоятелства. Главният директор, адмирал от запаса от Атлантическия флот на САЩ, през последните две години нито веднъж не се бе свързвал с Кроуфорд.

Кроуфорд се бе разположил в креслото от червена кожа до масивното орехово бюро — прекроено от старата маса в трапезарията. Отвъд високите, непроницаеми отвън прозорци, слънцето се скри зад пелена от гъсти облаци, предвещаващи продължителен валеж. Сипа си чай и вторачи поглед в екрана на портативния компютър. Лавиците зад гърба му бяха отрупани с дискети, съдържащи всички по-важни сведения за обектите, с чието наблюдение бе ангажиран екипът на Кроуфорд. Но данните за Майстора бяха твърде оскъдни.

От екипа за проследяване, работещ в режим на денонощно следене, или „плътно одеяло“ според техния жаргон, докладваха, че веднага след слизането на гарата Майстора се е отправил към най-близкия хотел. След един час го бяха засекли само веднъж, когато пуснал някакъв плик в една пощенска кутия и изчакал да пристигне пощенската камионетка. Но съдържанието на плика, както и адресът на получателя си оставаха загадка, защото проследяващият екип не се осмели да нападне камионетката.

Но не само това тревожеше в момента Кроуфорд. Ако Майстора е решил да се насочи към някаква друга точка в Европа, ще бъде принуден да отиде на някоя гара или на летище „Орли“, а в краен случай — да се обърне към някоя от агенциите за коли под наем. Инстинктът подсказваше на Кроуфорд, че неговият обект ще пътува доста надалече, а не просто до околностите на Париж. Нищо в компютърните файлове обаче не подкрепяше тази неясна хипотеза. Затова сега Кроуфорд не можеше да си намери място от притеснение. Струваше му се, че днес всичко бе тръгнало наопаки.

От компютъра долетя приглушен звуков сигнал. По шифрования канал за електронна поща се очакваше отговор на последното запитване, отправено от Кроуфорд. Той се наведе над лаптопа и се вторачи в изреченията, изписващи се на екрана.

Съобщението от кабинета на главния директор беше кратко, но категорично. Типично в него стил: в компютрите на ОМЕГА нямаше информация относно Майстора, която вече да не е предоставена на мистър Сам Кроуфорд. Но щом като този професионален убиец бе отново активиран, Кроуфорд в никакъв случай не биваше да го изпуска от поглед. Ако обектът се опита да проникне в Съединените щати, веднага да бъде задържан и разпитан. Тъй като от доста години Майстора не беше действал, ОМЕГА го смяташе за неутрализиран и не го класифицираше сред най-опасния контингент. Докато не се докажеше противното, Кроуфорд нямаше право да се намесва в работата на полицейските служби в съответните европейски държави.

Сам отново прочете директивата и поклати глава. Директорът беше много хитър и далновиден мъж, който отдалече надушваше кога някой от подчинените му бе склонен към рисковани самоинициативи. Оглавяващ мощна, свръхсекретна организация, той бе длъжен да предпазва всяко от нейните звена от неоправдани рискове, особено ако преценките се базират единствено на интуицията. Все пак на Кроуфорд бе оставено правото сам да реши дали да продължи да следи Майстора, обаче само с ресурсите на своя екип, т.е. без да разчита на подкрепления от Центъра във Вашингтон. Така главният директор си измиваше ръцете.

Кроуфорд взе клавиатурата, въведе отговора си и след като получи сигнала за успешното му приемане отвъд океана, изключи лаптопа. Излезе от скривалището и натисна бутона, който включваше запалителните заряди, ако вътре се опита да проникне лице, което не знае кодираната парола за достъп. После задейства втория бутон — за плъзгащата се преграда, оформена като стена. Точно в този момент телефонът иззвъня.

— Слушам те, Уоли.

— Нашият човек още е в хотел „Аполон“, в района на Гар дьо Норд.

Кроуфорд познаваше този хотел — любимо убежище на бедни студенти и третостепенни търговски пътници, които бяха принудени да пестят всеки франк.