Филип Шелби - Опасни муцуни

Той посочи с кимване към подноса.

— Може би това там ще ти помогне да отгатнеш защо днес съм толкова разсеян.

Холис се намръщи недоумяващо, огледа се и едва сега видя причината: в ъгъла на подноса, зад каната с портокалов сок, бе скрита кутийка от черно кадифе — от онези, в които парижките бижутери доставят стоката си. Първата й мисъл я засрами: „Не е пръстен, твърде голяма е“.

— Трябва да я отвориш.

Щом надигна капака, от устните й се изтръгна възторжено ахване — вътре лежеше рядка антична камея 5 5 Камея (фр. camee) — украшение във вид на брошка, изработено от цветен камък с изобразена човешка глава, група, предмет или надпис. — Б.ред. , от слонова кост, със златен обков, обграждащ прекрасния профил на Елена от древна Троя.

— Прочети надписа.

Холис обърна камеята. На долната страна бе написано с готически шрифт: „Завинаги твой“.

Младата жена се засмя, а в очите й блеснаха сълзи. Ръцете й се обвиха около раменете му. Пръстите й трепереха толкова силно, че Пол трябваше да й помогне при закопчаването.

— Пол, великолепна е! Къде я намери… И защо?

Той сви рамене.

— Просто не можах да устоя на красотата й. Има и още нещо: чувствам се виновен пред теб за вчера, защото закъснях непростимо много за срещата с теб и онзи Доусън.

— Обади се в посолството — прекъсна го тя. — Кажи им, че ще се забавя. Измисли нещо. Някакъв грип. И се съблечи. Легни до мен. А после ще се отбием в Ла Сарасин да похапнем нещо по-така. Нали знаеш, че умирам за техните палачинки.

— И на мен ми се иска, но…

Младата жена изстина от мрачната нотка в гласа му. Веднага придърпа одеялото около раменете си и се облегна на таблата на леглото.

— Какво има, Пол?

— В последната минута изскочи някаква неприятност. Но всъщност искаш ли да узнаеш какво ме измъчва?

— Разбира се.

Макган пое дълбоко дъх.

— Добре, слушай тогава. Всичко е свързано с един американец, Саймън Джоунс. Някога е бил банкер, но злоупотребил с крупна сума… пет милиона долара, изтеглени от една банка в Бостън. Навремето това са били много пари. Разбира се, изчезнал безследно заедно с милионите.

Едва сега, на стари години, го замъчила съвестта и решил да се върне в родината и да се предаде на властите. Затова се свърза с нашето посолство. Проучих неговия случай. Говорих с нашето Министерство на правосъдието. От Вашингтон заявиха, че още го издирват и ще бъдат много доволни, ако приключат с това дело. После отново се срещнах с този Джоунс, обясних му как стоят нещата и му казах какво може да очаква: при най-благоприятно развитие на ситуацията ще излежи шест месеца в някой затвор. Авоарите му, които все още били внушителни, поне така твърди той, ще бъдат конфискувани.

Но проблемът е в това, че не притежава паспорт, нито други документи, за да се върне във Вашингтон. Нуждая се от някой, който да го придружи дотам и да го предаде на федералните следователи. Намерих подходящ човек, ала тази нощ той катастрофирал тежко. — Пол Макган млъкна и я изгледа изпитателно, преди да продължи: — Така че сега се налага да му търся заместник. Желателно е да е някой доброволец.

— Искаш аз да се заема с това? — От изненада Холис рязко се надигна в леглото.

— Ти имаш и опит, и всички пълномощия. Е, Джоунс ще се нуждае от имиграционни документи, но и с това можеш да се справиш. Вчера изпратих съобщение до Вашингтон, че подготвям отлитането му за Ню Йорк. От теб ще се иска само да попълниш визата му. Аз ще се погрижа за всичко останало. Нищо чудно днес да завариш приготвените документи на бюрото си.

Тя кимна. Беше се наслушала на такива истории — висшестоящите често използваха третостепенните чиновници в посолството за спешни задачи, подобни на тази. Най-често за трескаво оформяне на документи в последните минути (когато бе станало безнадеждно късно за услугите на куриерските агенции) и за доставянето им по предназначение. Изглежда, че никой от персонала на посолството не можеше да избегне тази досадна участ. Макар че онези от охраната също можеха да помогнат, а не само да се разхождат с пистолети на кръста…

— Не искам да изглеждам прекалено настойчив — рече Пол, сякаш прочел мислите й, — но не ни достига надежден персонал. Ако не бях така притиснат със сроковете, бих изчакал, докато се свържа с някой, на когото мога да имам доверие, но…

— Стига, Пол. Всичко е наред. Само че първо трябва да поговоря със Сюзан Гарсети и да разбера дали тя няма нищо против да отсъствам…