Филип Шелби - Опасни муцуни

Ил Сен Луи бе не само име на остров, но и нарицателно за оазис сред водите на Сена. Може би защото беше отдалечен от по-шумните парижки булеварди.

Освен това оттук пред погледа се разкриваха някои от най-очарователните гледки, които можеше да предложи френската столица. Апартаментът на Пол се намираше в сграда, построена преди повече от три столетия. Точно на „Ке дьо Бурбон“, накрая на острова, от прозорците на спалнята му се виждаше дълъг участък от реката, чак до двойните кули на Нотр Дам.

Холис много харесваше тази панорама, особено нощем, когато й се струваше, че цялата вселена е замряла. Пред нея се извиваше широката река, притихналата в неземен унес. Само някоя жаба стряскаше нощната тишина. Или пък светлинките на отминаващо корабче разкъсваха полумрака за миг. Младата жена се запита дали няма да се стопят в мрачината всичките й съмнения, дали ако постои още дълго така, край прозореца, опасенията й няма да отплуват надолу по реката.

„Tu veux, cherie? Разбираш ли? Ние трите, tu sais? Ако желае, твоят приятел може да ни се любува отстрани.“

Защо й го бе казало онова момиче? Нима е толкова интимна позната на Пол, та е била сигурна, че той няма да има нищо против, ако онези две жени сплетат голите си тела с нейното? От мисълта, че ще бъде докосвана от друга жена, по гръбнака й пролази хладна тръпка. А подозрението, че на Пол тази гледка може да му достави наслада, още повече отрови настроението й.

Стига, Холис! Стегни се!

Разликата между тях беше почти десет години. Холис се досещаше, че той вероятно бе имал много жени, при това най-различни. Може би имаше страници в миналото му, за които тя дори не подозираше — криещи в себе си загадки и тайни, които биха могли да оскърбят или наранят чувствата й.

Но нали досега той й се отдаваше докрай, безрезервно?

Още през първата им нощ нямаше никакво колебание, никаква несръчност в ласките му. Пръстите му, устните му, езикът му безпогрешно откриваха къде точно тя искаше да бъде докосната, от какво се нуждаеше. Доста бързо бе открил всички тайни на тялото й, бе й разкрил и своите слаби места, беше я отвел в пещерата на страстта, където отекваха само ударите на сърцето й, само пламенните й стенания, които още повече го насърчаваха.

Но понякога, когато той вече спеше, морно отпуснал глава върху съседната възглавница, Холис се взираше в полумрака, опитвайки се по очертанията на лицето му да отгатне къде е скрит ключът към дълбините на душата му.

Защо, защо се влюби в мен, точно в мен, след всичките жени, които някога са споделяли леглото с теб? Никога няма да ми го кажеш, а аз толкова отчаяно искам да знам…

Когато отново се пъхна в леглото, Холис вече знаеше, че не е нужно да търси психиатър, за да разбере какво я измъчва. Куршумите, покосили родителите й, бяха поразили още една, невидима цел — нейното доверие. Доверието, с което децата така щедро даряват околните. Затова може би сега, когато отчаяно се нуждаеше от неговата любов, тя продължаваше да се мята в мрежите на страха.

Протегна ръка в мрака, за да докосне косата на мъжа, спящ на леглото до нея. Ако можеше всичките й опасения, всичките й неясни, но тревожни предчувствия да излетят през прозореца, за да ги отнесе притихналата река. За да не се върнат никога.

Събуди я приглушен разговор. Холис отвори очи и се огледа — другата половина на леглото бе празна. Не се изненада — Пол винаги ставаше рано, още на разсъмване, с разлика най-много до един час — според сезона. Една сутрин, още не се бе зазорило дори, тя също се беше събудила по-рано. След като тихо се прокрадна в съседната стая, тя го беше заварила да говори тихо по телефона. Вероятно внимаваше да не я събуди. Още помнеше обаче как той се сепна и побърза да прекъсне разговора.

Ето че и сега шепотът секна, после се чуха стъпки. Холис се изтегна и придърпа одеялото чак до брадичката си.

— Добро утро!

Той изглеждаше великолепно — напълно освежен, преоблечен в скъпия си костюм, шит по поръчка, който носеше с небрежна елегантност, но само в дните, когато в посолството се провеждаше поредният прием. В ръцете си държеше подноса за закуска: купа с малини, кафе, кана с портокалов сок.

— Кога за последен път ти признах, че те обичам? — заговори Пол, след като я целуна по устните.

— Какво хубаво начало на деня — усмихна му се тя.

Холис се надигна, за да стигне до подноса. Гърдите й се показаха изпод одеялото.

— Не ти ли е хладно?

— Не, никак. Но не знам дали разбираш от намеци. — Тя отпи от сока и му подаде чашата. — Нима тази сутрин си изгубил усета си към тайните на женските сърца?