Филип Шелби - Опасни муцуни

Върху просторното легло беше оставен пакет, увит в плътна кремава хартия. Холис вече на няколко пъти вече виждала подобни пакети, доставени от най-прочутите магазини за фино дамско бельо. Този беше с етикета на „Джолия“ — много изискан бутик, недалече от площад „Вандом“. Преди това младата жена беше получавала подаръци от „Кристиян Диор“, от „Ланвен“ и от още няколко прочути модни къщи.

Огледа се за Пол. Той бе седнал с гръб към нея, зает с наливането на коняк в двете чаши върху масичката за сервиране на кафе. Любовникът й вече бе успял да нареди възглавниците в интимното им гнездо. Не бе забравил и цигарите си — всичко беше върху масичката. Холис се досещаше какво може да се крие в пакета и какво се очаква тя да направи със съдържанието му. Вече не помнеше кой поред е този любовен подарък. Затова, без дума да промълви, тя взе пакета и се отправи към банята.

Когато се върна, спалнята се огласяше от безгрижна джазова мелодия. Светлината беше съвсем намалена; в пепелника димеше цигарата на Пол. Той вече беше загърнат в копринения си халат. Холис можеше да се закълне, че го е облякъл на голо.

Тя още беше в черната си вечерна рокля. Но докато се приближаваше към леглото, започна да смъква ципа. След нежно разтърсване на раменете й дрехата послушно се свлече на пода.

Погледът й неволно попадна върху картината от Утрило, висяща над леглото. Младата жена започна да се поклаща в такт с музиката; пръстите й се устремиха към гърба й, за да разкопчеят дантеления сутиен, едва удържащ едрите й гърди. Доближи се още към Пол и затвори очи. Палците й се мушнаха под еластичните полупрозрачни пликчета. Не можа да свикне да го гледа в очите, докато се разсъблича. Когато за пръв път я бе помолил да се съблече, Холис остана смаяна. Мислеше, че се шегува. Нищо в скромния й сексуален опит — всичко на всичко шестима мъже, до един влюбени в нея, но лишени от въображение — не я беше подготвило за подобен сеанс. Но сега вече знаеше какво иска Пол от нея. И как точно го иска. Не можеше нищо да му откаже. Остави го да вдигне роклята и да я изхлузи през раменете й. Извърна поглед, изплашена, че проницателният Пол ще прочете в очите й безмълвния, болезнен въпрос: „Не ти ли стига моето голо тяло? Всичките тези подаръци не служат ли всъщност за задоволяването не на моята, а на твоята суета?“.

— Не, остави роклята.

Дрезгавият му глас я накара да изтръпне. Ръката й вече се бе насочила към колана на жартиерите, за да смъкне елегантните черни чорапи.

Той скочи на крака, протегна длани към нея, обгърна я, вдигна я на ръце и я понесе към леглото. Ръцете му здраво стискаха задника й; езикът му трескаво обхождаше голия й корем, спускайки се все по-надолу, докато тя не издържа и започна да стене, готова да го поеме…

Холис се давеше отчаяно в прииждащите вълни на насладата, когато той най-сетне се наведе над нея. Пръстите му и езикът му бяха така настойчиви, така трескаво я опипваха и галеха, че тя не успя да се пребори с надигащия се оргазъм. Понякога се спираха за миг, за да я погалят съвсем бавно и нежно. И тъкмо когато вече си повтаряше, че повече няма да издържи, тя го усети в себе си, с покоряващ ритъм, навътре, навътре, точно както го желаеше тя. Издигаше я до върхове, за които никога не бе подозирала, че съществуват. При следващия оргазъм дългите й крака се стегнаха около кръста му, ръцете й го обгърнаха пламенно, а от устните й се отрони порой от полусвързани стонове. Крещеше му, че го желае, че ще му бъде покорна завинаги, че не може без него…

Пол неизменно държеше тя да свършва преди него. Едва тогава се гмурваше още по-надълбоко в нея, с по-резки тласъци, примесвайки вълните на насладата с усещания за болка. Тя го чу как изохка над нея: „Обичам те, малка моя…“ — отново и отново, примесвайки хаотично английските и френските думи. Накрая прошепна нещо на френски „Ma petite poule…“, което тя не успя да разбере. Но въпреки че в гърдите му се надигаха огнени вълни и той едва не експлодира, замаяната Холис така и не проумя защо нито веднъж не я погледна в очите, защо не извика името й.

Половин час по-късно Холис все още беше будна. Пол лежеше до нея, обърнат на една страна. Равномерното му дишане издаваше, че бе потънал в дълбок сън. Холис се измъкна изпод одеялото. Изправи се насред спалнята, точно където попадаше ивицата лунна светлина, смъкна колана и чорапите и ги захвърли в ъгъла. После се приближи на пръсти до високия френски прозорец, отвори го и остана там, омаяна от притока на свеж, леко хладен въздух.