Филип Шелби - Опасни муцуни

Върна се във фоайето и вихрено се завъртя пред него. Вечерната рокля от черна коприна нежно прошумоля около бедрата й.

— Е, как изглеждам?

Едната му вежда се повдигна и той се усмихна игриво.

— Наистина ли си гладна?

Тя го целуна страстно, хвана го за ръка и го поведе към вратата.

— Хайде, стига сме се бавили. Умирам от глад!

С една от привичките на парижани Холис така и не можа да свикне — навика да се вечеря късно, след девет вечерта. Според броя на поръчаните ястия вечерите траеха различно, но в някои случаи можеха да се проточат и до три часа. Тя така и не се научи да чака търпеливо да й донесат поредното блюдо, в което със сигурност имаше нещо много вкусно. Само че порциите бяха съвсем малки!…

„Бофинже“ напълно оправда очакванията й: кокетен ресторант в един от най-старите квартали на града (недалече от Бастилията), със снежнобели ленени покривки. Харесаха й романтичните, дискретни лампи по масите в стил „Арт Нуво“; цветните витражи по стените, пропускащи мека светлина отвън (по тях бяха изписани инициалите на собственика); сервизите от китайски порцелан с бледосини танцуващи делфини.

Ресторантът беше препълнен с високопоставени гости, предимно президенти на корпорации или влюбени двойки. Проблясващите в полумрака бижута над деколтетата на дамите бяха достатъчни, за да се погаси поне половината от националния дълг. Холис с огорчение установи, че нейният наниз от перли бледнее сред тази панорама от блясък и разкош. Поиска й се Пол да я бе завел в някое не толкова изискано място, но знаеше, че той предпочита именно такива ресторанти — не само заради кулинарните им достойнства, но и заради възможността да се срещне с видни личности и за да бъде забелязан от тях. По пътя към запазената маса Пол на три пъти забави крачки, за да поздрави с любезно кимване някои от по-забележителните особи.

Беше резервирал маса на горния етаж, в салона за пушачи. Твърдеше, че партерът е окупиран изцяло от типични американци, които толкова държат на здравословния начин на живот, че твърдо са решили да умрат здрави. Холис, която не пушеше, би предпочела да останат на партера, но Пол, подобно на повечето французи, не можеше да се откаже от навика си: след десерта неизменно идваше редът на еспресото и цигарата.

Докато привършваха с печената писия в масло и с агнешките котлети, разговаряха оживено — с лекотата, фамилиарността и безгрижието, на която са способни само щастливите любовници, чиито страсти временно са укротени поради комфорта от присъствието на партньора. Прескачаха чевръсто от тема на тема: от куриозите във френската външна политика до въпроса как да нагодят летните си отпуски така, че датите да съвпаднат. Пол настояваше да се запилеят някъде из гръцките островчета, докато Холис упорито държеше на своето: само Венеция и никъде другаде.

— Какво ще кажеш, скъпа, за още по едно? За последно, преди лягане?

Вече наближаваше полунощ. Младата жена прекрасно разбра какво се крие зад невинно подхвърления въпрос. От опит знаеше, че нощните клубове се оживяват едва след полунощ и работят до пет сутринта. На няколко пъти й се бе налагало да ходи на работа уморена до смърт след поредната бурна нощ в някой от баровете.

— Не, Пол, по-добре да се прибера вкъщи — помоли го Холис. — Тези дни ми се струпа много работа и съм уморена…

— Само за един час. Открил съм едно ново място. Обещавам ти, че ще попаднем на интересни хора.

— Пол…

Той хвана ръката й. Пръстите му нежно погалиха всяка гънка около китката й.

— Само още един час — прошепна той в ухото й.

— Стига, Пол! Ще полудея, ако продължиш да ме дразниш — изохка тя.

— Почакай. Запазил съм най-интересното за накрая.

Клуб „Минотавър“ се намираше в сърцето на Париж — на „Плас Пигал“ — легендарен район, предлагащ всякакви развлечения — еротични клубове, публични домове, игрални зали. Заведенията в квартала бяха предпочитани от тълпите азиатски бизнесмени.

Но самият „Минотавър“ беше еталон за най-висока класа. За разлика от другите барове, вътре се допускаха само подбрани посетители. Охраната безмилостно отблъскваше туристите, които нямаха привилегията да са сред членовете на клуба.

Вътре се вихреше умопомрачителна, сюрреалистична смесица от калифорнийски технологичен дизайн и карибски страсти. Три от стените бяха скрити зад огромни фототапети, посветени на забележителностите на Лос Анджелис: гледка към скалите с гигантския надпис „ХОЛИВУД“, сцена от парада на звездите преди началото на церемонията за поредните награди „Оскар“, както и интериор от филмово студио, в което се подготвя заснемането на поредния кадър от „Джурасик парк“. Сцената бе декорирана като венециански залив — с фон, осеян с палми от папиемаше. Сред тях имаше дървен кей, по който поклащаха бедра знойни девойки, облечени само с някакви оскъдни подобия на бикини, по-скоро препаски за танца реге, но в толкова ярки цветове, каквито може би имаше само сред тропическите острови. Дансингът бе пълен с двойки, опиянени от неистовия ритъм.