Филип Шелби - Опасни муцуни

Докато Пол си проправяше път към първата редица от маси край барплота, Холис огледа тълпата — само младежи: самоуверени, до един богато облечени. Но далеч не всички сред тях изглеждаха бликащи от радост. Сред публиката изобилстваха лица на борсови играчи, магьосници на фирменото право, банкери със съмнителна репутация, решили да се превъплътят в ролята на среднощни сатири. Доколкото успя да прецени в дискретния полумрак, нито една от жените нямаше повече от двадесет и пет години — до една бяха издокарани в тоалети на най-нашумелите и най-скъпи модисти от левия бряг на Сена.

Пол я запозна с приятелите си: двама дипломати от френското външно министерство, и двамата малко над тридесетте, както и с техните дами — сладникави куклички, с тъмносини очи, но с матова кожа. Косите им бяха плътно пригладени назад, не бяха пестили нито грима, нито червилото, нито сенките. Носеха само джинси и дълбоко изрязани тениски, от чиито деколтета надничаха твърдите им, добре заоблени полукълба.

Когато се появи келнерката, Пол поръча бутилка шампанско и премести стола си по-близо до двамата мъже. Холис се напрегна, за да долови нещо от разговора им, но музиката й пречеше. Затова само се усмихна неуверено на двете момичета, на които вече им беше омръзнало да оглеждат тълпата на дансинга. И двете смучеха разсеяно от дълги цигари „Дънхил“, забучени в още по-дълги елегантни дамски цигарета. Най-после донесоха шампанското и така се сложи край на тягостната за Холис пауза. Пол чевръсто изтегли няколко банкноти по петстотин франка от тлъстата пачка, която измъкна с артистичен жест от джоба на сакото си.

Холис тъкмо вече си задаваше въпроса колко още ще останат в полутъмния бар, когато двете момичета се наведоха към нея през масата и надигнаха чашите си. В отговор и тя вдигна своята, колеблива и смутена от изпитателните им погледи. Едва отпи една глътка, когато усети как нещо се плъзна по бедрото й. После още веднъж. И още веднъж. Младата жена с недоумение сведе поглед към скута си. Едното от момичетата предпазливо опипваше бедрото й.

— Tu veux, cherie? 4 4 Искаш ли, скъпа? (фр.). — Б.пр. — дрезгаво прошепна момичето. Горещият й дъх опари бузата на Холис.

Сега и второто момиче притегли стола си към нейния. Изящно лакираните й нокти погалиха рамото на Холис.

— Разбираш ли? Ние трите, tu sais? Ако желае, твоят приятел може да ни се любува отстрани.

Холис рязко се отдръпна назад.

— Не. Благодаря!

Отмести стола си и скочи на крака. Смаян, Пол също се надигна и тя едва не връхлетя върху него.

— Скъпа, най-после смениха ритъма. Нека да потанцуваме — предложи й той.

Преди да се осъзнае, Холис вече се бе озовала на дансинга, плътно притисната към Пол.

— Но ти цялата трепериш… Какво ти е, мила?

Тя вдигна глава и го погледна право в очите.

— Твоите приятелки се опитаха да ме свалят.

— Какво?! — Пол Макган се отдръпна и я изгледа с недоумение.

— Ами… те смятат, че можем да направим чудесна тройка.

— Стига глупости, Холис! Нещо не си разбрала както трябва…

— Искаш да кажеш, че само са опитвали почвата? Не ми се вярва да е само това.

— Забрави за тези глупости. И без това те си тръгват.

Холис се обърна. Момичета, елегантно разкършвайки снаги, се отдалечаваха към изхода. Приятелите им вече не се виждаха сред множеството на дансинга. Постепенно напрегнатостта й започна да се стопява и тя се отпусна в силните мъжки ръце, обхванали талията й, докато се поклащаше в такт с нежната музика. Внезапно Холис се засмя. Все пак беше забавно. Навярно двете се бяха пошегували с нея, по онзи странен начин, на който са способни само парижанките.

Упойващите звуци долитаха до слуха й като неспирни вълни и продължаваха да я омайват. Отпуснала глава на рамото на Пол, Холис се чувстваше като телепортирана в страната на чудесата, където нищо не съществуваше реално, освен топлите му устни, докосващи шията й, освен ръцете му, бавно обхождащи тялото й, приближаващи се все по-близо, ала никога недостигащи съвсем до онези нейни кътчета, където й се искаше да бъде докосната. Облиза устните си. Усети вкуса на шампанското.

— Да си вървим! — задъхано прошепна тя.

Пътят до апартамента на Пол й се стори безкраен. Едва когато останаха насаме в тясната асансьорна кабина, тя се прилепи плътно до Пол и жадно го зацелува. Не се отдели от него и докато прекосяваха коридора на етажа. Той отключи бързо, но тя го изпревари и широко разтвори вратата. Целуна го още веднъж, там, в антрето. Езикът й завладя устата му. Той тихо простена, когато устните им се отлепиха. Холис изхлузи обувките си и веднага се отправи към леглото, но преди това се протегна към тоалетката, за да намали светлината в спалнята.