Филип Шелби - Опасни муцуни

— Това вече е уредено.

— Нима?

Той се поколеба за миг, преди да й отговори:

— Цялата работа е доста сложна, Холис. Ще заминеш днес следобед. Седем часа полет до Ню Йорк. Там предаваш Джоунс на нашите хора, после взимаш същия самолет с обратния полет и се връщаш тук. Очаква те тежък ден.

— Една жена е готова на много повече, ако е влюбена. Но… — Тя се замисли и сведе глава. — Но нещо не ми е ясно. Ако този Джоунс е изчезнал преди много години, защо се бърза толкова с връщането му в Щатите? По здравословни причини ли?

— Причината е в политиката на френското правителство. В Държавния департамент получили сигнал, че Джоунс внезапно изплувал на повърхността, но някакъв осемдесетак от бюрократите в Ке д’Орсе…

— Какъв? Осемдесетак?

— Така наричаме тъпанарите, неспособни да изкарат поне сто, сто и десет при теста за интелигентност. Както и да е, но сега французите искат да му щракнат белезниците само и само за да ни натрият носа. Моите осведомители от парижката полиция ми подшушнаха, че ако Джоунс днес не се озове на борда на самолета, утре ще бъде в подземията на френското следствие.

— Е, в такъв случай съм готова да помогна, за да се избегне дипломатическият скандал.

— Сигурна ли си?

— Напълно. Но го правя само заради теб. И заради още нещо…

— И какво е то?

— Не бързай! Скоро ще ти стане ясно — закачливо му се усмихна тя. — А сега да не губим време. И без това не ни остава много.

Предпочете да се изкъпе в апартамента на Пол, защото в нейния топлата вода понякога спираше. Докато я обливаха горещите струи, Холис се замисли за това какво трябваше да свърши, преди да отпътува.

— Излитате от „Шарл дьо Гол“ в два и половина, но тръгни по-рано. Знаеш какъв кошмар са уличните задръствания в Париж — инструктира я Пол. — Вземи първа класа.

После й връчи няколко стофранкови банкноти и хиляда долара и продължи с напътствията:

— Срещата с Джоунс е в ресторанта на хотел „Терминус Норд“ точно по обед. В папката с неговите документи, която ти дадох, ще намериш снимката му. Погрижи се за еднократната му виза. И от този момент не бива да го изпускаш от очи. Французите няма да ти създават проблеми, понеже напускаш страната. Но не знаем на кого ще попаднеш в имиграционната служба на нашето летище. Затова се постарай всичко да е добре изпипано.

Точно на нея едва ли бе нужно да се обяснява как се попълват имиграционни документи.

— И още нещо: щом кацнете на „Кенеди“, трябва да отидеш в крилото с офисите на чуждите авиокомпании. Ще търсиш врата с надпис „Е-12“. Там ще те чакат следователите от ФБР. Накрая остана най-важното. С никого не споделяй нито дума за операцията! Посланикът настоява това прехвърляне да се извърши без излишен шум, без никакви усложнения. Ако нещо се обърка, аз ще се оправя.

Не, скъпи, никакви усложнения няма да има.

Холис се измъкна от душкабината. Усещаше крила на раменете си — най-после й поверяха нещо сериозно. Как можеше да провали своя Пол, след като й оказа такова високо доверие?

Таксито я отведе до „Рю Берже“. Младата жена живееше в апартамент, гледащ към обширен парк — където някога са се намирали огромните парижки хали. Отвъд дърветата и алеите се издигаше древната катедрала „Сент Юстас“. При всяко влизане в апартамента Холис виждаше през прозореца островърхите кули на църквата.

Докато се преобличаше в семплия, но удобен за пътуване костюм, се замисли за това колко обичаше тази квартира. Макар да не бе така елегантна, както апартамента на Пол, приветливата обстановка на жилището й напомняше за студентските години в Ню Йорк. Още преди да изтече първият месец след нанасянето й тук, тя вече бе опознала хората от съседните магазинчета, кафенета и ресторанти; беше свикнала да се усамотява в отсрещния парк в тихите неделни следобеди.

Целият този свят беше отдалечен на светлинни години от припряността и шума, царуващи в консулството; беше много по-скромен и по-привлекателен от света на Пол: скъпите ресторанти, ефектните нощни клубове, следобедните гостувания в салоните на най-известните жители на френската столица. Тук бе място само за отдих и за усамотяване.

Тя дръпна ципа и преметна сака през рамо. Взе само козметичната си чантичка, комплект бельо, един панталон и пуловер (за обратния полет). За последен път извърна очи към катедралата, мержелееща се отвъд прозореца, докосна за късмет камеята, излезе на стълбите и завъртя ключа. Докато чакаше за такси, младата жена се усмихна при мисълта, че благодарение на часовата разлика между Париж и Ню Йорк ще си бъде у дома в същия ден и час, когато бе закусвала тук с Пол. Закуска и още нещо.