Филип Шелби - Опасни муцуни

Изнервената Холис вдигна поглед към стенния часовник — беше окачен точно над бюрото на шефката. 10 часа и 47 минути. Срещата с онзи загадъчен банкер беше в дванадесет. А полетът до Ню Йорк — в два и тридесет и пет следобед.

Ако нещо се обърка, аз ще се оправя.

Това бяха точните думи на Пол. Не, няма да му позволи да се измъкне от тая каша. Нали той я бе забъркал? С решителен жест Холис посегна към телефона и набра личния номер на Пол Макган.

Всяко от посолствата на Съединените щати, разпръснати по петте континента, задължително притежава напълно изолирана, стопроцентово проверена и защитена комуникационна зала, в повечето случаи разположена в подземието под сградата на самото посолство. На жаргона на посветените тези секретни помещения получаваха най-различни имена: Мехура, Кошера и други, но най-често се предпочиташе Бункера. Тези помещения са недостъпни не само за слънчевите лъчи, но и за всякакви средства за електронно подслушване — както чрез сателитни антени, така и чрез наземни апаратури. Това позволяваше на всеки посланик и на най-доверената част от екипа му да поддържат пряка връзка с Вашингтон, запазена за най-важните указания и за строго секретните обратни рапорти. Макар че Холис нямаше откъде да узнае за това, от телефонния номер, който тя бе набрала, позвъняването й бе прехвърлено от стандартната телефонна централа на посолството към компютрите за цифрово кодиране, а от тях — директно към телефона на мистър Пол Макган в Бункера.

Макган бе сред шестимата високопоставени служители в посолството, удостоени с достъп до Бункера. Доста тясно (само седем на пет метра), подземието беше опасано отвсякъде с дебели стени от усилен железобетон, покрити с шумопоглъщаща смес от пенобетон. Вътре имаше място само за една елипсовидна маса, няколко стола, малък хладилник и мощен климатик.

В единия ъгъл се намираше комуникационният пулт, с размерите на фризер от средна мощност, отрупан с последните достижения на електрониката. Облегнат на въртящия се стол в плексигласовата кабина около пулта, Макган напразно се мъчеше да се отърве от досадния пристъп на клаустрофобия. Повече от половин час седеше скован тук, а пръстите му шареха по клавиатурата, осигуряваща директен достъп до свръхсекретната SBIS 7 7 SBIS (Space Based Infrared System) — сателитна система за инфрачервен контрол: мрежа от спътници разузнавачи тип „Navstar“ или „Transit“, с геостационарни орбити за следене на опити за изстрелване на вражески стратегически ракети. Точност на позициониране на наземните обекти: до 15 м. Брой на спътниците: 18. — Б.пр. .

Специалистите на ЦРУ тихомълком, без да си правят труда да уведомяват Държавния департамент, бяха внесли технически подобрения в системата за сателитна връзка — Пол Макган го бе научил от приятелите си, които имаха достъп до Лангли. Едно от тези усъвършенствания беше заимстваната от армията „Система за глобално позициониране на наземни, въздушни или подводни цели“ 8 8 GPS или Global Positioning System. — Б.пр. , позволяваща на военните да проследяват движението на бойните поделения от чуждестранните армии. С помощта на свръхчувствителни микропредаватели бойците можеха да излъчват електронни сигнали към спътниците от орбиталната система SBIS, които ги препредаваха в щабовете. Специалистите на ЦРУ бяха подобрили и нагодили тази технология за своите цели — най-вече за свръзка с агенти, внедрени на чужда територия. Но Макган бе решил да разучи тази новост в комуникационната техника поради съвсем други съображения.

Той изчака три последователни позвънявания на телефона, преди да се обади. Холис звънеше точно по график.

— На телефона е Макган.

— Пол, ти ли си? Аз съм, Холис.

— Улучи ме в много неподходящ момент. Сега не мога да говоря…

— Пол, забравил си да подпишеш формуляра за имиграционната служба!

Макган изчака няколко секунди, за да я накара да си помисли, че е крайно изненадан от тази вест.

— По дяволите! — изруга той.

— Но все още има време да подпишеш проклетия документ.

— Холис, нали ти казах! Сега съм много зает. Пък и времето е крайно ограничено. По-добре го подпиши вместо мен. Само едно драсване с перото.

— Но, Пол, това е нарушение на правилата!

Макган заговори натъртено:

— Холис, много добре знаеш, че никога не бих те помолил за нещо, което е забранено или е опасно за теб. Но сега просто не ми достига времето сам да се справя с всичко. Тук съм зает с една много важна задача, която не търпи отлагане. Подпиши ме, без да се притесняваш. Аз ще поема цялата отговорност.