Филип Шелби - Опасни муцуни

— Трябва само да попълниш името — каза той. — Можеш да използваш моето бюро.

Формулярът беше подпечатан и подписан. Оставаше само да се попълни името на приносителя.

Холис го написа с главни букви: САЙМЪН ДЖОУНС.

После се обърна към Боби.

— Това ли е всичко?

— Почти свършихме.

Френкс се наведе над бюрото и добави върху протокола своя подпис. Измъкна печат от чекмеджето си и подпечата документа.

— Чакай, има още нещо.

Младежът разгърна една дебела папка, огледа колоните от цифри, докато намери празно място, за да запише номера на документа.

— Вече си готова.

Холис грабна писалката и я стисна ненужно силно, преди да сложи своя подпис.

— Благодаря ти, Боби.

— Няма проблеми. Ти си носиш отговорността.

Холис се върна до своето бюро, за да си вземе чантата. После грабна пропуска си и за последен път погледна към стенния часовник. 11 часа и 26 минути. Винаги можеше да хване такси от хотел „Крийон“. Ако стигне навреме, шофьорът щеше да получи щедър бакшиш.

Дори и да се бе опитала да открие видеокамерата, Холис нямаше да успее — апаратът беше умело прикрит в окачения таван на залата. Но точно сега тя беше изцяло ангажирана с изпълнението на поставената й спешна задача. Освен това никога не бе подозирала, че отнякъде някой може да наблюдава всяко нейно действие.

Холис не успя да открие къде е Сюзан Гарсети, но това не означаваше, че Сюзан е извън залата на визовия отдел. Зад бюрото на шефката имаше добре замаскирана врата, водеща към помещение за видеоконтрол, обхващащ целия отдел. Шестте видеокамери, скрити в залата на най-възловите места, предаваха изображенията на шестте монитора в малкото помещение, което позволяваше да се следи дейността на всяка от служителките. Това бе новост в системите за охрана на посолствата, въведена с цел предотвратяване на опитите за кражби и фалшификации на дипломатически и визови документи. За службата по охраната на посолството не беше тайна, че френското контраразузнаване отдавна бе категоризирало американското посолство като обект от първостепенно значение. Затова вътре в посолството се следеше внимателно дейността на всеки служител от редовия персонал, като особено внимаваха за новопостъпилите — не беше изключено те да се забъркат в някакви афери — било поради алчност, било поради наивност. Алчност, защото след качествения напредък в технологиите за защита на документите срещу опитите за подправяне, на всички терористи, контрабандисти, наркопласьори и други криминални типове се налагаше да се бъркат все по-надълбоко в джобовете си, за да се сдобият с първокласно фалшифицирани документи.

На сутрешното заседание Гарсети бе забелязала отсъствието на Холис, но не това беше причината да насочи вниманието си именно към монитора, на който се виждаше бюрото на младата служителка. На осеминчовия екран ясно пролича смущението, изписано по лицето на Холис, изнервените й жестове, особено когато пристигна пощальонът. След малко тя като че ли се поуспокои, но отново изгуби контрол върху нервите си, когато набра някакъв номер по телефона. Следваха мигове, изпълнени с колебания и смътни признаци на нещо като душевна борба. Накрая младата жена стана от бюрото си и отиде да поиска нещо от Боби Френкс.

Време беше да си поговори с Боби Френкс.

Сюзан Гарсети излезе от помещението за видеоконтрол и се запъти към служителя от охраната. Облегна се на бюрото, кръстосала ръце на гърдите си.

— Здравей, Боби. Ще ми дадеш ли един от тези документи?

Тя вдигна ръка и очите на служителя веднага се приковаха върху бюста й, но след миг младежът се сепна от изпитателния й поглед.

— От образец хиляда седемдесет и втори? — Той протегна ръка към заявката, която тя държеше в ръката си.

— Джек от отдела за комуникациите ме помоли за един екземпляр. Възникнали някакви проблеми при него.

Боби Френкс се усмихна с цялата сърдечност, на която бе способен. От месеци се опитваше да спечели благоразположението на мис Гарсети.

Той взе листчето със заявката и се отправи към вратата на хранилището за документи. Сюзан Гарсети го чу как затананика небрежно: „Всички си имат проблеми… И аз си имам проблеми, чак до гуша ми е дошло, та ще взема да изхвърля всичко оттук…“.

Регистърът за получаването на документи от хранилището стоеше пред нея на бюрото на Боби. Тя изчака Френкс да изчезне вътре и да започне претърсването на шкафовете, после отвори регистъра. За щастие Боби бе оставил лист хартия точно на онази страница.