Филип Шелби - Опасни муцуни

Гарсети веднага позна подписа на Холис Фримънт. Тренираната й памет лесно запомни входящия номер на имиграционния формуляр, както и името на приносителя.

Това ли е била причината за безпокойството ти, Фримънт? Сюзан Гарсети си припомни колко неспокойна бе изглеждала на екрана служителката от нейния отдел, когато преди минути се бе приближила към същото това бюро, за да говори с Боби.

Не й се наложи да вдигне глава, за да разбере, че Боби се бе върнал при нея. С женската си интуиция тя усети как погледът на младежа се плъзна по тялото й.

— Ето ти го документа.

— Благодаря, Боби.

— Ще пием ли кафе по-късно?

Сюзан изпъна ръце зад кръста си и гърдите й се очертаха още по-ясно под блузата.

— Трябва да проведа няколко разговора, но може би ще успея да отложа част от тях за следобед.

Очите на Боби Френкс светнаха от радост.

Сюзан Гарсети се върна при бюрото си и пъхна в чекмеджето образец 1072. Макар че бюрото й беше издигнато върху подиум и бе отдалечено от боксовете на подчинените й, тя включи устройството за екраниране на звука — точно такива използват съдиите в съдебните зали, когато се налага да се консултират помежду си, без да ги чуват в съдебната зала.

Проведе два разговора с вътрешни номера, след това натисна бутона на устройството, което кодираше електронно гласовете на разговарящите, и набра външна линия. Всички канали за комуникации с посолството и консулството се следяха строго, за да не се допусне подслушване от страна на френските специални служби. И двете страни отдавна бяха наясно, че тази игра на котка и мишка е в реда на нещата, обаче напоследък французите бяха преминали неписаната граница — френски техници монтираха подслушвателни устройства в салоните за първа и бизнес класа в самолетите на американските авиокомпании, с надеждата да се засичат делови разговори на задокеанските гости — главно в областта на промишления шпионаж и стратегическите инвестиции. Лентите със записите събираха агенти от френското разузнаване, маскирани като хора от службата за почистване на самолетите, нощуващи на френските летища.

На другия край на линията се чу двукратно позвъняване. На Сюзан Гарсети не се налагаше да споменава името си.

— Може би сме попаднали на следа.

— Момент, да включва записващото устройство.

— Преди малко открих, че е била издадена имиграционна виза на някой си Саймън Джоунс. Разрешението е получено от Пол Макган. Дотук всичко е съвсем редовно, но ето че се появява първата загадка: току-що разговарях със секретарката на мистър Макган. Тя се кълне, че никога не е чувала за някакъв си Джоунс и че нейният шеф никога не е одобрявал молба за издаване на входна виза.

— Искаш да кажеш, че подписът е бил подправен?

— Да.

— И кой го е извършил.

— Една от моите подчинени, Холис Фримънт. Отскоро работи във визовия отдел.

След кратка пауза отсреща попитаха:

— Хм… Има ли някаква връзка със семейство Фримънт?

Сюзан Гарсети рядко бе чувала нещо така да изненада опитния Сам Кроуфорд.

— Тя е тяхна дъщеря. Започна работа при мен преди три месеца. Държи се скромно, като оставим настрани общоизвестния факт, че споделя леглото с мистър Макган.

— Хм… — В гласа на Кроуфорд прозвуча леко съмнение.

— Нали ме бе помолил да ти докладвам, ако забележа нещо съмнително? Мис Фримънт притежава всички данни, за да си намери по-приятно местенце във Вашингтон. Освен ако сама не е пожелала да работи тук, където някой е решил да се възползва от правото й на достъп до дипломатическата и паспортната документация. — Тя се замисли за миг, преди да продължи: — Като онзи имиграционен формуляр, който взе със себе си.

— Кога напусна сградата?

— Преди десетина минути.

— А как изглежда тази Фримънт?

Сюзан Гарсети накратко описа външността на Холис.

— Провери съдържанието на чекмеджетата в бюрото й. Искам да ми докладваш за всичко, което не изглежда пряко свързано със служебните й задължения.

Линията замлъкна. Сюзан Гарсети остана загледана в апарата и тихо прошепна:

— Е, Сам, няма как да ти откажа.

Отлично знаеше, че не може да не се подчини на заповедите на Кроуфорд. Но и без това той вдъхваше доверие и някак си интуитивно принуждаваше и другите да се държат лоялно с него. Навремето Гарсети беше назначена за началник на визовия отдел по изричното настояване на Сам Кроуфорд. И оттогава тя му служеше предано, винаги нащрек, като жица към мина със закъснител, която сега някой бе настъпил.