Филип Шелби - Опасни муцуни

Сюзан Гарсети от все сърце желаеше цялата тази неразбория, в която се бе замесила Холис, да се окаже някаква невинна глупост. Не искаше девойката да попада в мрежата на Сам Кроуфорд. Защото ако се стигнеше дотам, нищо хубаво не очакваше Холис Фримънт.

Оранжево-белият пикап с емблемата на службата за пътна маркировка беше паркиран на „Рю дьо Л’Акедюк“, точно срещу край гаровия хотел „Аполон“.

— Наистина ли вярваш, че това пиленце ще ни кацне на мушката? — попита Уоли.

Днес бе пременен в светлозелен работен комбинезон — стандартната униформа на парижките чистачи.

Кроуфорд, все още замислен върху рапорта на Сюзан Гарсети, не му отговори, а на свой ред попита:

— Нали всички запомнихте нейното описание?

В хотела дежуреха четирима от агентите на Сам: първите двама следяха входовете за снабдителите и за персонала, един седеше на фотьойл във фоайето, а последният крачеше по тротоара пред главния вход. Уоли им бе продиктувал чрез клетъчния си телефон описанието на Холис Фримънт веднага след като Кроуфорд му бе позвънил от Монпарнас.

— Сам, какво ще правим, ако се окаже, че има нещо общо между Майстора и тази американка? Ще започнем ли нашата игра?

Кроуфорд продължи да следи с поглед оживеното улично движение около край гаровия хотел.

— Тя ще му донесе документите, които са му необходими, за да премине през паспортната проверка на летището в Ню Йорк — процеди през зъби той. — Е, тогава ние наистина ще започнем нашата игра.

Уоли се канеше да добави нещо, но само изсумтя, размърда се на седалката и притисна леко миниатюрната слушалка на радиотелефона, скрита в лявото му ухо.

— Внимание! Майстора се раздвижи! Ето го, току-що излезе от асансьора… А сега прекосява фоайето. Няма багаж. Насочва се към главния вход.

— Веднага след него! — заповяда Кроуфорд.

Майстора беше облечен в същия шлифер, с който бе потеглил от Марсилия. Излезе на тротоара, огледа се набързо и веднага изчезна в потока от пешеходци, по посока на „Рю дьо Л’Акедюк“.

— Към метрото ли се насочва? — запита се Уоли.

— Не, не ми се вярва да се качи в метрото. Хайде, размърдайте се всички. В хотела да остане само Саймънс, за да провери стаята му. Останалите да го следят плътно, но не прекалено близко — не е изключено да е запомнил лицето на някой от нашите хора.

Пикапът бавно потегли. Уоли включи мигащите жълти сигнални лампи и автомобилите по улицата му направиха път. На отсрещния тротоар Майстора вървеше замислено — нито много бързо, нито много бавно. Изобщо не се спря, за да позяпа отрупаните с модни стоки витрини или за да се огледа за евентуални преследвачи. Не се опита да се измъкне в странична уличка или пасаж.

Крачещ на безопасно разстояние зад него, Уоли долови в слушалката мърморенето на Кроуфорд:

— Най-вероятно е тръгнал към хотел „Терминус Норд“.

Не беше изключено Кроуфорд да е забелязал нещо, което е убягнало от погледа на Уоли, защото на това кръстовище Майстора можеше да избере три различни посоки. Той изчака светофарът да превключи и пое по улица „Рю дьо Дюнкерк“, водеща към Гар дьо Норд. Хотел „Терминус Норд“ се намираше на пресечката на „Рю дьо Фобур Сен Дени“ и „Рю дьо ла Файет“.

Уоли спря пикапа пред гарата, между стоянката на такситата и паркинга за пътниците. Двама полицаи минаха край него, но само единият се опита да надникне през страничния прозорец.

С крайчеца на окото си Уоли долови, че вторият им обект най-после се е появил в полезрението му.

— Сам, видях я!

Но и Кроуфорд вече я бе забелязал. Беше застанала до таксито, с няколко банкноти в ръка. Подаде ги на шофьора и се обърна, без да се интересува от рестото. Дългата й коса се развя от вятъра и се залепи към яката на тъмносиньото й сако.

— Тя носи чанта в ръката си — педантично докладва Уоли Лиджът.

— А къде е Майстора?

— Вътре в ресторанта.

— Влез вътре, Уоли. Опитай се да разбереш какво ще предприемат.

— Нали само трябваше да му предаде паспорта и имиграционния формуляр? Или ще му връчи и тази чанта?

— Не е изключено. И после той ще поеме по пътя си…

— А какво ще правим, ако се разделят след малко?

— Оставаме с Майстора. Вече знаем къде да търсим мис Холис Фримънт.

Уоли отвори задната врата на пикапа и вътре нахлу замърсеният въздух от оживеното кръстовище. Кроуфорд се закашля. В същия момент обаче компютърът подаде звуков сигнал за пристигането на поредното съобщение по електронната поща. Подателят бе Сюзан Гарсети, а съдържанието на файла — подробно досие, обхващащо всички известни данни за живота и личностните характеристики на мис Холис Фримънт.