Филип Шелби - Опасни муцуни

За всеки друг бюрото би се сторило затънало в безнадежден хаос. Но Холис Фримънт знаеше какво точно би могла да намери във всяка папка, макар купчините да изглеждаха нахвърлени в безпорядък. Чевръсто отдели папките, които не бяха означени с червения надпис „СПЕШНО“ — те можеха да почакат. Сортира отделно двете категории пликовете: първите с щемпела на консулския отдел, а останалите — с адреса на посолството.

Една от причините за натрупване на внушителна по обем входяща кореспонденция беше неотдавнашното разрешение за френските граждани да подават по пощата молби за визи за посещение в Съединените щати.

Повечето от новопостъпилите служители в консулството, към които се числеше и Холис, неизменно преминаваха през това чистилище, където ги очакваше само скучното и незавидно ровене в купищата документи. Някои оставаха до две години на това ниво. За щастие, повечето от молбите за визи се обработваха доста бързо, ако обаче всички графи са попълнени правилно от подателите (гражданство, имотно състояние, двупосочни билети — до Щатите и обратно до Франция). При спазване на тези изисквания не се чакаше много за получаването на входна виза. Но щом дори едно от изискванията не беше спазено (непопълнен отговор или някаква неточност), целият комплект документи се маркираше с безмилостните три букви: RTS 6 6 Return To Sender — да се върне на подателя (англ.). — Б.пр. .

Холис вдигна глава към стената, където бе окачена диаграмата с разписанието за движението на пощальоните към визовия отдел. Оставаха само четиридесет минути до следващото събиране на пощата. Все още можеше да успее.

Младата жена разрови припряно купчината с молби за входни визи, която през изтеклата нощ бе набъбнала като гъба гигант.

След малко видя синята униформа на дежурния пощальон, който обикаляше „кабинетите“ на колежките й. На третото бюро младежът се спря, за да побъбри с една от по-привлекателните девойки, и Холис ядосано скръцна със зъби. Най-после пощальонът подкара количката с пощата и стигна до бюрото й, ала за нейна изненада най-спокойно продължи нататък.

— Спри! — извика му тя. — Няма ли нещо за мен?

Той я изгледа учудено.

— Не.

— Моля те, провери още веднъж.

Пощальонът измърмори нещо под носа си, но все пак изпълни молбата й. Холис го гледаше напрегнато, докато пръстите му пъргаво прелистиха пликовете и пакетите, но никъде не се показа очакваният надпис „За мис Фримънт“.

— Сега доволна ли си? — кисело промърмори той.

— Съжалявам.

Холис го изпрати с намусен поглед, а той продължи да се тътри по пътеката. Мислите й трескаво пулсираха, но без никакъв резултат. Сепна я някакъв глас иззад гърба й:

— Какво ти е, Холис? Стори ми се, че ти прилоша… Така си пребледняла…

Холис завъртя стола си и се озова лице в лице с Джули. Тръсна глава, за да се окопити, и промълви смутено:

— Съжалявам. Аз… аз очаквах да получа един плик със спешни документи. — Млъкна, прехапала устни. Нямаше право да споменава никакви подробности. — Къде беше изчезнала?

— Как така къде? На редовната сутрешна сбирка при Гарсети, къде другаде? Между другото тя не пропусна да отбележи, че не си се явила навреме.

Джули заобиколи бюрото на колежката си и бръкна в кутията за обработената кореспонденция.

— Е, остава ни само да се надяваме, че не си пощуряла именно заради този плик — стеснително рече Джули.

Холис бързо грабна плика от ръката й. Веднага погледна името на получателя — беше нейното! — но липсваше името или поне инициалите на подателя. Отвори плика и видя вътре само една непопълнена бланка за имиграционен формуляр. Към горния ляв ъгъл на документа с два кламера бе закрепена малка цветна снимка.

— Пощальонът го оставил на моето бюро при първата обиколка рано тази сутрин — обясни й Джули. — Исках да ти го връча лично, но не успях да те видя…

— Нищо, вече всичко е наред — въздъхна Холис, успокоена, че е открила плика.

— Нали не съм сбъркала, Холи?

— Не, Джули. Но има опасност да не ми стигне времето. Май ще се наложи да го обработя по съкратената процедура.

Веднага след като Джули се върна при бюрото си, Холис измъкна формуляра от плика. Беше прегънат на четири, както завещанията при нотариусите. На бърза ръка го прелисти и погледът й се прикова към последната страница, най-долу, за да провери дали там фигурира подписът на Пол. Но подписът липсваше. Отново, както преди малко, я обля вълната на раздразнение.

Дяволите да те вземат, Пол! Как си могъл да забравиш да подпишеш проклетия формуляр?