Филип Шелби - Опасни муцуни

Непознатият мъж му беше обяснил, че оглавяваната от него секретна организация за взаимопомощ не се подчинява на нито едно правителство в света, макар че някои от членовете на това тайно братство заемаха министерски постове в различни държави. Основната им цел бе опазването на статуквото — осигуряване на стабилност в развитието на най-напредналите нации. Всички, които застрашаваха хармонията в международните отношения — терористи, революционери, заговорници или просто фанатици — бяха смятани за смъртни врагове. Цялата тази паплач трябваше да се мачка като вредни насекоми, независимо дали са високопоставени или не. Понякога се оказваше достатъчно да се извади едно-единствено камъче от основите и тогава цялата пирамида рухваше. Така се ликвидираше поредната заплаха за цивилизования свят.

Пол Макган се срещаше със своя наставник три пъти годишно. Постепенно той се запозна с най-видните членове на братството, но до тази крайна мярка се прибягваше само ако ситуацията го изискваше. Засега той си оставаше редови член на тайна, никому неизвестна група, разпростряла мрежите си на всички континенти. Само един от многото подмолни дейци. Засега…

Звънките удари на стенния часовник напомниха на Макган, че времето не чака. Длъжен беше да вземе решение.

Операцията, която се провеждаше във Франция, наближаваше критичната си фаза. Вече нищо не можеше да бъде променено. Не биваше да се допускат грешки, които можеха да провалят следващия етап.

Макган бе планирал всичко с присъщата му методичност. Беше готов да се закълне, че в никакъв случай няма да се стигне до провал. Непредвидената смърт на онзи глупак Бошан обаче застрашаваше първата мисия, която се провеждаше под прякото ръководство на Макган. За него тази задача бе нещо като изпитание, което щеше да му гарантира изкачването на по-високо стъпало в йерархията на братството. От успешния изход зависеше цялото му бъдеще.

Но за тази цел трябваше да намери отговор на един въпрос, който в буквалния смисъл на думата бе въпрос на живот и смърт.

Ситуацията налагаше да се свърже със своя ръководител. Проблем беше недостигът на време. Тесие не бе забравил да му напомни, че графикът трябва да бъде спазен. Макган знаеше, че ако продължи да се колебае, операцията щеше да се забави. Можеше да се стигне дори до най-лошият възможен изход — пълен провал на замисъла. Това в никакъв случай не биваше да се допуска! Не забравяше нито за миг, че скритият в сянка господар на братството следи всяка негова стъпка.

Макган разбираше, че единствената възможност е да действа на своя глава. Опасностите от този ход не бяха за подценяване. Но при евентуален успех може би щяха да му простят своеволията. В края на краищата победителите не ги съдят, нали?

Отново погледна към стенния часовник, заслушан в тиктакането. Нямаше да се примири с ролята на губещия. Оставаше му само един изход, само едно решение, колкото и опасно да изглеждаше то в този момент.

Майстора бе платил надбавката за самостоятелно купе в първокласния спален вагон на нощния влак Марсилия — Париж.

Влакът понякога спираше на третостепенни гари, за да изчака поредния експрес или на някоя от безкрайните товарни композиции, но това не го притесняваше. От години животът му бе ограничен само в тесните граници на африканското гето в Марсилия.

Самотният мъж седеше напълно неподвижен до прозореца. Не помръдна и след спускането на мрака. Сепна се едва когато чу леко потропване по заключената врата. Въздъхна успокоен, когато видя кондуктора — той бе длъжен преди лягане да се погрижи за сгъваемите кушети на всички пътници във вагона.

След като кондукторът напусна купето, Майстора измъкна пожълтелите, изпомачкани листа от джоба на сакото си. Включи нощната лампа и нежно прокара пръсти по колоните от китайски йероглифи. Усети леко потръпване от статичното електричество — като че ли древният ръкопис се опитваше да му предаде невидимото си послание.

След двата телефонни разговора от Марсилия Майстора вече бе наясно с най-важните подробности около предстоящата задача: къде и кога трябва да извърши акцията. Това бе от първостепенно значение за съставянето на прогноза с помощта на хороскопа. Ако и сега спазеше стриктно процедурата, която бе използвал при предишните си мисии, можеше да отгатне евентуалните препятствия, които биха се изпречили по пътя му.

В цялостната мозайка обаче липсваха два съществени елемента: не познаваше задълбочено параметрите на мишената и нямаше никаква представа за подбудите, ръководещи мъжа, който бе поръчал операцията. Защо си бе спомнил за неговото съществуване тъкмо сега, след толкова години летаргия? Временно Майстора бе принуден да се примири с мисълта, че не може да предприеме нищо по първата задача. Но знаеше, че ако се наложи, на някой от следващите етапи организаторът на поръчката щеше да му предостави допълнителна информация. Не бе изключено Майстора сам да се натъкне на допълнителни източници на сведения.