Филип Шелби - Опасни муцуни

Обаче до този момент пробивният американски дипломат не бе използвал дори една десета от влиянието, умело прикривано от медиите и обществеността.

Той отново измери с преценяващ поглед мъжа, седнал пред бюрото му. Люк Тесие му напомняше за цирковите мечки: широкоплещест, муден, крещящо наконтен. Затворите в цяла Франция бяха пълни с глупави престъпници, които отдавна бяха престанали да го смятат за палячо, особено след като бяха узнали, че той е един от най-проницателните парижки детективи.

Но Макган не можеше да упрекне французина — Тесие не беше виновен за безпокойството, което американецът едва успяваше да потисне. Това обаче не му пречеше тайно да копнее за мига, когато най-после ще се отърве от присъствието на Люк.

— Това е всичко, Пол, до което засега съм успял да се добера. — Тесие завъртя едрата си глава и отърка врата си в яката на ризата, от което тя в никакъв случай не стана по-чиста. — Станало е по нещастно стечение на обстоятелствата. Въобще не е предумишлено убийство.

Нито един мускул не потрепна по гладко избръснатото лице на дипломата. Макган умееше да предразполага събеседниците си и незабелязано да насочва мислите им в изгодна за него насока. Това разследване предлагаше богата сбирка от фотографии, много прецизни, макар че бяха само черно-бели: „Ситроен“-ът, сплескан в уличния стълб на булевард „Монмартър“; още се виждаше трупът на шофьора (пречупеният волан беше забит в гърдите му), а жертвата лежеше просната на паважа.

Макган разбърка снимките и измъкна онази, на която жертвата се виждаше най-ясно — биеше на очи неадекватният ъгъл между главата и гръбнака, както и локвата кръв, подгизналите панталони…

— Някакви документи открихте ли?

— Намерихме паспорта му. Името му е Бошан. Имаше и билет за самолет. Но не открихме формуляр с молба до Имиграционната служба на САЩ за издаване на входна виза.

Макган за миг притвори очи, за да се опита да укроти надигащия се гняв. Бошан бе един от най-добрите му сътрудници, който нямаше равен, когато се налагаше дискретно да се пренесе някаква пратка през девет граници и десет митници. Да, нямаше съмнение, че този нещастник щеше да му липсва.

Но кой може да го замени?

— Разкажи ми нещо повече за този шофьор — подкани го Макган.

— Името му е Емил Льоклерк. От двадесет години работи в „Креди Лионе“ като счетоводител. Типичен чиновник, семеен, тих и скромен човечец, който никога, абсолютно никога не е имал контакти с Бошан.

— А с френските специални служби?

— Никакви контакти, поне според нашите компютри. — Тесие замълча за миг. — А какво „казват“ твоите компютри, Пол?

Макган примигна замислено.

— Според нашите сведения този Бошан не се е познавал с Льоклерк. И въобще не е поддържал контакти с когото и да било от банката „Креди Лионе“. Всичките му сметки са в „Банк Насионал дьо Пари“, а освен това той е предпочитал да ползва услугите на борсовите брокери.

— Хм, това никак не ни улеснява — кисело промърмори Тесие и смутено пооправи отдавна демодираната си вратовръзка. — Но вече няма за кога да чакаме. Утре трябва да се извърши размяната. Длъжен си да намериш достоен заместник на Бошан, някой, който да…

— Ще се постарая — прекъсна го нетърпеливият французин.

— А какво ще кажеш за изгубения формуляр, имам предвид молбата за виза до Имиграционната служба?

— Нали ти казах, че и за това ще се погрижа. Ще съставим нов документ. — Макган отговори с тих, но решителен тон, който веднага накара Тесие да се откаже от останалите си въпроси. — Междувременно, постарай се да разбереш какво е станало с изгубения формуляр. Трябваше да бъде у Бошан. Ако е попаднал в полицаите, могат да стигнат до следите на нашия човек.

— Но името, вписано в документа, нищо няма да им помогне. Той няма никаква връзка с…

— Все пак направи всичко възможно, за да я откриеш. Знаеш, че никак не обичам недовършената работа.

Американецът се надигна — сигурен признак, че аудиенцията е приключила. Но успя да си наложи гласът му да прозвучи приятелски:

— А след това се прибери при жена си. И чакай да ти се обадя. Днес е вторник, нали? Нали всеки вторник се отбиваш при любовницата си?

Тесие се ухили и се запъти към вратата.

— Прекалено много знаеш за мен, Пол — рече той на сбогуване.

Макган се намръщи и отиде да отвори прозореца. В кабинета все още се усещаше досадната миризма на потта и евтиния одеколон на Тесие. Откъм оградата около градината на посолството нахлу досадният шум на уличното движение по „Шанз Елизе“.