Филип Шелби - Опасни муцуни

Преди да посегне към пистолета, Холис провери дали дланите й не са изпотени. Преди да се изкачи до последната площадка, тя се притисна до стената, за да има опора зад гърба си. После щеше да вдигне ръката с пистолета, насочен към сърцето му…

Оставаха само четири стъпала, когато главата й се изравни с нивото на остъкления отвън коридор, опасващ короната на Статуята. Видя го приведен над дулото, облечен в униформа на Службата за охрана на националните паркове, свит до полуотворения прозорец, притиснал приклада към рамото си. Стори й се, че показалецът й, нагласен върху спусъка на пистолета, е готов да действа, без да се подчинява на волята й. Толкова силен импулс прониза ръката й. А за задействането на спусъка се изискваше още съвсем леко усилие.

— Мис Фримънт! Отлично постижение — да ме откриете чак тук. Но какво ще направите сега? Ще ме застреляте? Просто така?

Майстора говореше спокойно, дори без да се извръща с лице към нея.

Холис най-после стъпи на най-горната площадка.

— Свалете пушката!

— Не. — Едва сега той благоволи да я удостои с поглед.

Холис не можеше да повярва, че той отказва да й се подчини. Ръката й бавно се отпусна. Тя спокойно можеше да го застреля, а той стоеше като издялан от камък.

— Вие знаете вече, нали? — обади се Майстора. — За Париж?

Споменаването на Париж я сепна и извади от унеса.

— Да.

— Но има още нещо, което не знаете: след инцидента в онази къща извън Ню Йорк полицията няма да повярва на нито една дума. Тогава можех лесно да ви ликвидирам и двамата, но в плана се появиха неочаквани промени. А сега, моля ви, бъдете така любезна да ме оставите да си довърша работата.

— Ти, копеле проклето…

— Нека да приключим с всичко това, Холи.

Тя знаеше, че и той ще бъде там, дори се бе приготвила за тази среща. Знаеше също, че докато държи пистолета си насочен към Майстора, Доусън Уайли не може да предприеме нищо.

Но гласът му и сега успя да разтупти сърцето й, принуди я да се обърне към него — застанал на няколко метра от нея в сивия си костюм, в скъпите си, ръчно изработени ботуши. Но не успя да види как ръката му се стрелна във въздуха, за да избие пистолета й — просто ей така.

На тридесет метра над площадката за кацане хеликоптерът рязко се наклони, увлечен от въздушното течение. Робърт Балантайн залитна напред и пистолетът в ръката му се заби в бузата на пилота.

Шефът на охраната моментално реши да се възползва от суматохата, за да обезоръжи сенатора, но в следващия миг Балантайн вече размахваше пистолета пред лицето на агента.

— Назад! — изкрещя Балантайн.

— Сър, можем да се справим с всяка ситуация, само ни оставете да…

— Млъкни!

Агентът си припомни указанията на началниците си за подобни извънредни обстоятелства — първо бе длъжен да се опита да разбере защо кандидатът за президент внезапно е изгубил разсъдъка си. При такава ситуация нито една дума не биваше да бъде записвана.

Агентът не можеше да си представи каква смесица от ужас, страх и вина разкъсваше гърдите на сенатора. Балантайн отлично знаеше, че сега и най-добре обученият екип за охрана не може да му помогне. Дори и ако им признае в каква каша се бе забъркал, дори и ако сподели с тях какво ще се случи след броени минути, те нямаше да му повярват. Вместо това ще се постараят по всякакъв начин да му попречат да извърши това, което единствено бе по силите му.

Най-после хеликоптерът кацна на площадката. Балантайн стисна здраво дръжката, с един замах отвори вратата и скочи върху бетона. Хвърли назад обезумял поглед, видя мъжете, готови да го последват, размаха пистолета и се затича към крайбрежния булевард.

Шефът на охраната изчака, докато Балантайн се обърне с гръб към площадката, и скочи долу, последван от останалите членове на екипа за охрана. Обърна се към първите двама и им заповяда:

— Заобиколете го отпред, но така, че да ви забележи. Да не отделя погледа си от вас двамата. Останалите, начело с мен, ще го нападнем в гръб, за да го обезвредим. — За миг се поколеба, преди да продължи: — Не знам какво му стана, но ако започне да стреля, не отвръщайте на огъня. Може да е полудял, може да ви заплашва, но ние все още сме длъжни косъм да не падне от главата му.

Докато екипажът изскачаше от хеликоптера, агентът се наведе към прозореца на пилота и сграбчи микрофона. Тъй като линията за свръзка не беше прекъсната, диспечерът от Центъра на специалните служби в Ню Йорк бе чул всяка дума, казана в хеликоптера.