Филип Шелби - Опасни муцуни

Агентът изслуша инструкциите и след това съобщи на хората си най-важното — специалният екип на ФБР за действие в екстремни ситуации вече лети насам.

Клаудия Балантайн видя как хеликоптерът закръжи зад дърветата, огледа насъбралото се множество и се обърна към секретаря си:

— Време е да започваме. Доведи Боб, когато хеликоптерът се приземи.

Сетне започна да изкачва стълбите към платформата.

— Дий…

— Стой далеч от него, Холис.

— Това няма да помогне, Дий. Кроуфорд ми разказа за теб и татко; за това, че сте сред основателите на ОМЕГА. Ние знаем коя е мишената. Кроуфорд няма да позволи на Клаудия Балантайн да се изкачи на онази сцена.

С мъчително усилие Холис си наложи да съсредоточи вниманието си изцяло върху Уайли. Видя поражението и съжалението в очите му и си помисли, че за нея никога повече нямаше да бъде онзи Дий, който я бе отгледал. Може би един ден ще го разбере, но единственото, което искаше сега, бе да спаси живота му.

Стрелна с поглед Майстора, който бе застанал неподвижен, готов за стрелба. Дали Уайли все още можеше да му заповядва? Холис си припомни колко бързо и безжалостно Майстора бе извършил убийство в Париж. Той се подчиняваше на заповедите.

Издадена ли е заповед и за моето убийство, Дий?

Младата жена отпъди мисълта. Трябваше да спечели време — това бе всичко, от което се нуждаеше сега. Колкото по-дълго успее да удържи Майстора да не натисна спусъка, толкова повече Кроуфорд имаше шанс да успее. Сам бе единствената надежда за оцеляване — както за нея, така и за Клаудия Балантайн.

Холис пъхна ръка в джоба си. Уайли все още държеше пистолета й, насочен към нея.

— Не знаеш колко много съжалявам — тихо рече той. — През всичките тези години, които прекарахме заедно, Марта никога не узна за другата ми… работа. Направих всичко, което бе по силите ми, за да предпазя и теб.

— Но в крайна сметка ти позволи на Макган да ме използва. Как можа?

— Той се бе паникьосал, Холи. Когато придружителят на Майстора бе убит в последната минута, Макган реши да използва теб като заместник на Бошан. Това не трябваше да се случва.

— А ти си му платил за това, нали? Ти беше снайперистът на онзи покрив в Сохо.

Тя видя как в очите му проблесна изненада.

— Макган си плати — рече Уайли. — Вярвах му прекалено много и това едва не струва живота ти. — Той протегна ръка, за да я докосне. — Знам как изглежда всичко това в твоите очи…

— Не, не знаеш! Нямаш дори най-малка представа. — Холис кимна към Майстора. — Ти работиш с този мъж, който е убил баща ми. И майка ми. Твоите най-добри приятели. А сега си го изпратил срещу Клаудия Балантайн. Защо? Кой може да мрази толкова…?

— Това не е омраза, Холи — нежно я прекъсна Уайли. — Това е просто сделка. Тук няма омраза. Този случай напомня на сценария с Джаки Кенеди.

— С Джаки Кенеди?

Гласът на Доусън Уайли прозвуча някак глухо.

— Спомняш ли си онези документални кадри с нея, след като Джон Кенеди бе застрелян — в болницата, после до Линдън Джонсън в президентския самолет, заобиколена от децата си пред вечния огън в гробището Арлингтън? Тя бе най-обичаната личност в цялата страна. Америка бе готова да пълзи в краката й по натрошени стъкла. — Кимна сякаш на себе си. — Същото ще са готови да направят избирателите и за Робърт Балантайн, когато стане вдовец. Защото съпругата му е една от най-обичаните и популярни личности в Америка. Представи си какъв ужас и гняв ще обхване страната, когато тя бъде убита. Представи си вълната от симпатия към Балантайн, когато той ще се бори с мъката и скръбта. Тогава ще дойде първият вторник на ноември и тази вълна ще се превърне във всепоглъщащ прилив. Потокът от сълзите на нацията ще отведе Робърт Балантайн направо в Овалния кабинет.

Холис бе едновременно омагьосана и ужасена от думите на Уайли — той говореше толкова спокойно и гладко, с пълно безразличие към човешкия живот. Сякаш ставаше дума за някакви насекоми.

Догади й се, но успя да се пребори с пристъпа. Знаеше, че точно сега бе моментът да се опита да достигне до най-скритите дълбини на порочната му душа, да изрови последната частица от старателно прикриваната истина.

… сълзите на нацията ще заведат Робърт Балантайн направо в Овалния кабинет.

Кроуфорд и Джейкъб чуха думите на Уайли, уловени от микрофона, закрепен на врата на Холис. Джейкъб издигна хеликоптера на 250 метра зад Статуята, откъм страната, където Уайли не можеше да ги види.

— Не ме интересува, че е бил за нея като светец — каза Хари. — Когато един убиец започне да говори, той ще се погрижи да не остави нито един жив свидетел.