Филип Шелби - Опасни муцуни

За миг Кроуфорд остана неподвижен. Сетне включи лаптопа и на компютърния екран се появи стилизиран образ на Статуята. Фокусира курсора върху короната, увеличи изображението и напрегнато се втренчи в него. После отвори прозореца на хеликоптера и насочи автомата си.

— Ще дадем на Холис възможно най-добрия шанс — рече той и му обясни какво има предвид.

Холис пристъпи една крачка към Майстора. Знаеше, че Уайли няма да стреля, но ще се опита да я спре. Той протегна свободната си ръка и я хвана за китката. Дъхът му опари лицето й.

— Не, Холи — рече Уайли. — Той трябва да си изкупи вината.

— Вината ли, Дий? Аз пък си мислех, че говорим за един убиец.

— Ако махнеш дори едно зрънце пясък, цялата пирамида може да рухне. Така е с всички планирани убийства: все едно да отстраниш опорите. Балантайн определено е по-добрият президент. Проблемът е в това, че той сам не може да постигне целта си, освен ако аз не махна зърното от пясъка.

— Като убиеш една невинна жена.

— Жертвите са неизбежни, Холи. Всички ги правим.

— Знаеш всичко за жертвите, така ли? Сигурно е вярно, след като си убил най-добрия си приятел.

Уайли поклати глава.

— Това едва ли ще ти прозвучи утешително, но двамата с баща ти работехме за безопасността на тази страна.

Холис отвори уста, но се спря. Реши да не реагира на наглите му думи. Не можеше да позволи на Уайли да отвлече вниманието й. Дори и с мрачните си разкрития.

— Докато той не е открил, че използваш същите убийци, които преследваш — каза тя. — Действал си като техен брокер, а баща ми не е знаел нищо за това.

Думите й бяха като изстрел в тъмното, но изразът на лицето му подсказваше, че е улучила целта.

— Опитах се да му обясня, че трябва да използваме всички ресурси, с които разполагаме — промълви Уайли. — Обаче това беше грешка. Животът на баща ти се ръководеше от съвестта му. Ако трябва да бъда откровен докрай, той се готвеше да ме предаде. Знам, че няма да ме разбереш, но нямах друг избор, освен да го спра.

— Не само него! — извика младата жена. — През този ден ти си убил майка ми и още един човек.

— Той беше свръзката на баща ти във френското правителство, негов много близък приятел, на когото Алек бе решил да се довери. Твоята майка… това бе негова грешка. — Уайли посочи към Майстора. — Накарах го да плати за това с петнадесет години от живота си.

— Накара и мен да платя, Дий! — изкрещя Холис. — Отрови целия ми живот с тази лъжа!

— Нямах друг избор — отвърна Уайли. — Използвах смъртта на Алек като извинение да се оттегля от ОМЕГА. Но като си тръгнах, отнесох със себе си много тайни и създадох собствена версия на ОМЕГА. Организацията ми бе много по-малка — в началото дори бях съвсем сам — но не по-малко мощна. С течение на годините успях да се свържа с доста високопоставени хора, които споделяха моята гледна точка; те бяха готови да поемат същите рискове, с които аз се бях нагърбил, за да се гарантира световният ред. Една от причините моята ОМЕГА да бъде толкова ефективна се криеше в това, че бяхме готови да действаме с всички средства, а не само да стоим и да наблюдаваме. Работата на убийците е да убиват. Ала ние бяхме тези, които подбираха целите и насочвахме изпълнителите.

Той замълча, преди отново да я погледне в очите.

— Единствено смъртта може да сложи край на войната, Холи. Живите винаги продължават да се борят.

Робърт Балантайн бе на края на силите си, когато достигна до навесите.

Сенаторът се обърна назад и видя агентите от специалните служби, които тичаха след него. Бяха млади и атлетични и след секунди щяха да го настигнат.

Балантайн се огледа отчаяно и откри спасителния изход. Дробовете му изгаряха, ала той прекоси тичешком ливадата пред редиците със столовете, където бяха седнали гостите. Когато стигна до централната пътека между столовете, чу как хората се развикаха, надигнаха се от местата си и започнаха да го аплодират. Тогава някой изкрещя.

Задъхан, Балантайн се спря и се озърна; пистолетът все още бе в ръката му. Гостите сигурно го бяха видели, защото тези от първите редици наскачаха и панически побягнаха от него.

А там бе жена му, която в този миг прекосяваше сцената. Клаудия се обърна, за да разбере какво бе причинило тази суматоха.

Един ужасен, изпълнен с безкрайна мъка вик се изтръгна от гърлото му.

— Клаудия!

— Балантайн се намеси — каза Майстора.

— Това проблем ли е? — сърдито попита Уайли.

— Разбира се, че не.

Холис вида как Майстора се изви около металната рамка на прозореца, подобно на котка на края на покрива. Беше напълно спокоен и съсредоточен, а пръстът му бавно свали предпазителя.