Филип Шелби - Опасни муцуни

Тогава чу бумтенето. Стори й се, че чува шум от крилете на някаква огромна праисторическа птица, кацаща на върха на Статуята. Хеликоптерът попадна в полезрението й и закри небето пред прозорците. Кроуфорд бе застанал на металната шина, превързан с колан през кръста, с автомат в ръце.

Прозорците на короната на Статуята експлодираха. Холис се хвърли на пода, но успя да види, че Майстора също залегна. Уайли отскочи към стъпалото под площадката.

Внезапно хеликоптерът изчезна от погледите им. Холис видя как Майстора се надигна, извади пушката през счупения прозорец и стреля два пъти към хеликоптера. После измъкна от сака малка метална кутия и здраво я закрепи на гърдите си. Продължаваше да се усмихва дори в мига, когато натисна двата бутона.

Джейкъб трескаво натискаше педалите, за да завърти хеликоптера и отново да се приближи към короната. Докато маневрираше, забеляза отвор от куршум в плексигласа от дясната страна на челото му. Лицето на Кети изплува в съзнанието му.

— Мислех, че си добър стрелец! — изкрещя той на Кроуфорд.

Кроуфорд още висеше отвън, стъпил върху металната шина, а силният вятър го блъскаше в гърдите. Държеше автомата здраво притиснат към бедрото си. Погледът му бе прикован в Статуята. Прицели се в короната, докато Джейкъб внимателно превключваше уредите на командното табло. Тъй като прозорците бяха счупени, Кроуфорд ясно виждаше вътрешната страна на короната. Майстора беше ненадминат стрелец, но неговият снайпер не можеше да се мери по скорострелност с автомата на Кроуфорд.

Джейкъб увеличи скоростта на хеликоптера и в този миг се разнесе гръм. Погледна надолу и видя как фериботът на кея се обви в кълбо от пламъци и дим.

Извъртя хеликоптера, за да избегне ударната вълна и точно тогава видя как на 130 метра под него една от сградите се взриви.

— Какво, по дяволите, става там? — изкрещя той, когато Кроуфорд се изкачи обратно в кабината.

— Отвлича вниманието! — задъхано изрече Кроуфорд. — Не мисли, че Майстора е приключил. Това е част от плана му. Да се върнем обратно!

Експлозиите вцепениха и без това изплашените гости. Някои се свлякоха на колене, съборени от ударната вълна; други обърнаха столовете и залегнаха зад тях. След като отмина първоначалният шок, отвсякъде се разнесоха писъци и викове. Хората се блъскаха в отчаяните си опити да избягат.

Робърт Балантайн продължи да тича. Беше само на няколко метра от сцената, когато срещу него връхлетя тълпата от бягащи журналисти. Отчаяно се опита да си проправи с юмруци път до жена си, която бе залегнала зад катедрата.

— Клаудия!

Видя как тя се огледа в тълпата, видя облекчението в очите й, когато погледите им се срещнаха. И тогава понечи да се надигне.

— Не! Остани долу!

Ала думите му никога не достигнаха до нея…

Балантайн се хвърли към сцената. Внезапно бе съборен върху стъпалата. За миг остана без въздух в гърдите. Сетне простена, завъртя се и запълзя нагоре по стълбите.

— Застреляй я! Веднага.

Холис вдигна глава, стресната от ледения тон на Уайли.

Той стоеше на няколко метра от нея. Вятърът свиреше през счупените стъкла и рошеше косата му. Приличаше на капитан, застанал на мостика, борещ се с бурята.

— Застреляй я!

Майстора отново зае позиция за стрелба, опитвайки се да задържи неподвижно цевта на пушката въпреки вятъра.

Холис се раздвижи, сетне извика, когато счупените стъкла се врязаха в дланите на ръцете й.

Уайли насочи пистолета си към нея.

— Не мърдай, Холи. Моля те.

Ядосана от своята безпомощност, младата жена се сви назад. Втренчи се в свития си юмрук и си припомни… за нещо, което Джейкъб й беше дал. Погледна двамата мъже: Уайли се бе концентрирал единствено върху Майстора, а Майстора — върху целта си. Холис предпазливо сведе очи и бавно изтегли капачката на „червилото“, скрито в ръката й.

Погледът й отново се насочи към двамата мъже точно в момента, когато две неща се случиха почти едновременно: Доусън Уайли се извърна от нея и насочи пистолета си към Майстора. В същия миг Майстора натисна спусъка.

Робърт Балантайн достигна до най-горното стъпало и олюлявайки се, успя да се изправи на крака. Разтвори широко ръце и се хвърли към жена си. Беше само на няколко метра от нея, уверен, че ще успее да я спаси. Трябваше само да я сграбчи в прегръдките си и двамата да скочат от сцената. Това никога нямаше да изкупи греха му, но поне малко щеше да намали безкрайната му вина.

— Робърт…

Дори в този миг на паника и страх гласът й звучеше все така сладко. Балантайн се взря в лицето, което му бе дарило толкова много радост и щастие. Пръстите му почти докосваха бузата й. Топлият й дъх помилва врата му, докато той обвиваше ръце около нея, за да я защити с тялото си. Ала никога не чу вика й, нито разбра с какво отчаяние тя се опитваше да го задържи в прегръдките си, докато той се свличаше в краката й. В последния миг от живота си, прекрачвайки границата между живота и смъртта, безчувствен за куршума, пронизващ черепа му, Робърт Балантайн се помоли жената, която обичаше, никога да не узнае за неволното му предателство към нея.