Филип Шелби - Опасни муцуни

Майстора смъкна рейнджърската униформа. Отдолу носеше черен, плътно прилепнал водолазен костюм. Щеше да го предпази от студа, но не за дълго.

Седна на ръба на платформата, надяна на главата си качулката на леководолазния костюм и се изтегли напред така, че ходилата му да застанат точно над бързодвижещата се струя. Погледна назад, стреснат от гласовете, отекващи слабо в дъното на коридора, сви ръце и се оттласна. Водата го погълна и го понесе към тътнещия мрак.

Когато аварийният асансьор спря, Джейкъб беше на партера на Статуята, недалече от нишите с музейни експонати. Кроуфорд бе прегърнал Холис, която изглеждаше замаяна. По ръцете и лицето й имаше кървави драскотини — последица от експлозията на гранатата.

— Не го откри, нали? — попита Кроуфорд.

Джейкъб поклати глава.

— Трябва да е минал оттук преди мен. Между другото, мисля, че грешиш: той вече не е в Статуята. Това място е капан за него. Вероятно е изпаднал в паника и сега се опитва да се измъкне, скрит в тълпата.

— Не, няма да постъпи така — обади се Холис. — Той е облечен в рейнджърска униформа, а това ще го издаде, защото аз го видях. Няма дрехи за преобличане, така че как ще се смеси с тълпата?

— Това не е сцена от шпионски филм, млада госпожице — гневно я сряза Джейкъб.

— Има само едно място, откъдето може да се измъкне — обясни му Холис. — Не знам как точно ще го направи, но той е уверен, че ще успее.

Разказа на Джейкъб за машинното отделение в подземието на Статуята. Очите му светнаха, когато Холис му описа мрежата от тръбопроводи.

— През канализацията! Този кучи син ще се измъкне навън през каналите!

— Не можеш ли да повикаш по радиото специалния екип на ФБР за действие в екстремни ситуации? — попита Кроуфорд.

— Федералните ни следят и ще засекат разговора.

— От специалния екип ще ни упълномощят и ще съобщят на федералните, че в машинното отделение има цивилни агенти.

Джейкъб промърмори нещо.

— Смятай, че вече си упълномощен. — Посегна към радиопредавателя, а Кроуфорд дръпна Холис настрани.

— Помогни на Джейкъб да се ориентира. Ти си била в машинното отделение — рече Кроуфорд.

— Ами ти?

— Видях отворите на канализацията във вълнолома още когато летяхме с хеликоптера. Ако все още е в канала, Майстора ще излезе оттам.

Холис го сграбчи за ръката.

— Сам… дали няма да се опита да отвлече Клаудия Балантайн.

Кроуфорд се поколеба, сетне поклати глава.

— От съобщенията по радиото научих, че Балантайн е бил застрелян.

Холис затвори очи.

— Господи, та той имаше чудесна видимост.

— По-късно ще разберем какво се е случило. Наоколо беше пълно с камери. Навярно някой е успял да заснеме сцената.

Протегна ръка и докосна лицето й. Едва в този миг осъзна колко зачервена е кожата й, сякаш бе изгоряла на слънце. Усети как нейните пръсти се сплетоха с неговите.

Спасиха го водораслите по дъното на канала — ако не бяха те, грубият бетон щеше да разкъса леководолазния костюм и тялото му.

Майстора легна по гръб, изпъна крака, прибра ръце до тялото си и леко вдигна глава. Приличаше на състезател по бобслей. Водата се движеше достатъчно бързо, за да го задържи над мръсната пяна в канала. Устата му бе затворена и той се опитваше да не обръща внимание на отвратителната воня.

Най-ужасното бе не смрадта, а абсолютният мрак. Майстора беше като слепец. Ако на пътя му се изпречеше някакво препятствие, нямаше начин да го види. Нито пък да спре.

Усети как постепенно започна да се движи все по-бързо. Звукът от шуртящата вода се усили. Най-после, някъде в далечината, зърна малка светла точица, която постепенно се уголемяваше, докато започна да различава сенките в тунела. И тогава разбра, че кръстовидните сенки отпред, в дъното на тунела, падаха от преградната решетка. Майстора се надигна и събра краката си назад, за да действат като таран.

Ударът предизвика разкъсваща болка в гръбнака му, но краката му издържаха и откъртиха решетката. Тя се завъртя и падна в студените синьо-черни води на нюйоркското пристанище. Майстора я последва след секунда. И той, и решетката мигом изчезнаха във водата.

Джейкъб разбра, че Холис Фримънт е надарена с вроден усет на водач: тя го заведе направо до затворената врата.

Машинното отделение никак не му се понрави — имаше прекалено много удобни места за засада. Мисълта, че трябва да провери всяка ниша, го влудяваше, но нямаше друг начин. Опита се да не мисли за Майстора, който може би вече бе далече напред.