Филип Шелби - Опасни муцуни

Задъхан от изтощение, Барнет се олюля, вгледа се в черния водолазен костюм и извика:

— Лейни, донеси одеяла и кърпи!

Щом тя изчезна, Флойд попита:

— Какво, по дяволите, правиш, приятелю? Водата е много студена. Да не би да си бил близо до пожара?

Майстора смъкна качулката и се отърси. Мъжът бе по-възрастен, отколкото Барнет бе помислил в началото, и много слаб. Приличаше на недохранено дете.

— Благодаря — каза мъжът.

— Няма за какво. Но…

Това бе всичко, което Барнет успя да изрече, преди юмрукът на Майстора да се забие в гърлото, прекършвайки гръкляна му. Той се свлече на колене, опитвайки се да си поеме въздух през счупените кости, а очите му бясно се завъртяха в орбитите.

Майстора сграбчи умиращия мъж за яката и го завлече в кабината. Нямаше намерение да рискува някой любопитен репортер от нисколетящ хеликоптер да забележи сгърченото на палубата тяло.

Откъм долната каюта се чу шум от отваряне и затваряне на шкафове. Майстора реши, че е време да помогне на Лейни да намери тези одеяла. Вече замръзваше от студ.

„Порт Фолио“ бе повлечена от течението към брега на острова. Едно ченге от полицейския катер даде предупредителен сигнал със сирената, после видя как на палубата се появи някаква фигура в жълто яке, която му махна. След секунди двигателят на яхтата заработи и тя се насочи към Хъдсън ривър, откъм Ню Джърси.

Полицаят бе прекалено зает с пожара и евакуирането на хората, така че дори не си даде труд да регистрира инцидента.

Облаците се сгъстиха и слънцето се скри. Вятърът се усили, надигнаха се вълни. Лампите, закрепени към мачтите на полицейските катери, се олюляваха и колебливо, като треперещи пръсти, опипваха зоната за патрулиране. Но мощните прожектори под корпусите на хеликоптерите продължаваха да обхождат бреговата линия.

Облегнати на бариерите, поставени от полицаите, Холис и Кроуфорд изчакваха резултата от претърсването. Наоколо гъмжеше от полицаи и цивилни агенти от специалните служби. Всички бяха ангажирани с проверката на кейовете и доковете, за да бъдат претърсени всички плавателни съдове от брега пред парка „Батъри“ чак до вълнолома пред Седемдесет и девета улица.

— Онези там май нищо няма да постигнат — рече Холис.

Кроуфорд не й отговори, зареял поглед сред уморените полицаи, скупчени край павилионите за кафе, кола и сандвичи.

— Нито пък аз — уморено въздъхна той след няколко минути. — Имам чувството, че нищо няма да открият.

Сам не й обясни по-подробно защо мисли така, а Холис не успя да го разпита, защото в този момент от мрака изскочи Джейкъб.

— Добре ли сте вие двамата? Да не сте се скарали?

Преди да ги остави сами, Джейкъб ги бе инструктирал отново да окачат репортерските си пропуски, за да нямат разправии с другите полицаи.

— Целият остров вече е претърсен, но от нашия човек няма дори следа — обади се Джейкъб. — Остава само една възможност: да е някъде във водата. — Агентът забеляза недоверчивия поглед на Холис и я попита: — Допускаш ли, че Майстора се е удавил?

Тя поклати глава.

— Човек никога не знае какви изненади му готви съдбата — замислено рече Джейкъб. — Ако не го открием, искам да кажа, ако тялото му не изплува, ще се наложи да потърсим помощта на водолазния екип. Но ще отнеме доста време.

Холис и Кроуфорд вече знаеха, че това също е част от плана. Те останаха на острова след евакуирането на всички посетители и бяха от малцината присъстващи на рапорта на Хари Джейкъб пред командира на екипа за бързо реагиране. На Холис й направи впечатление колко предпазлив бе Джейкъб дори и в най-незначителните подробности около събитията.

По-късно Хари Джейкъб заведе екипа в машинното отделение в подземието на Статуята, за да покаже откъде може да се е измъкнал Майстора. Агентите повикаха колегите си от ФБР, които веднага се разпоредиха да бъде прекъснато водозахранването, за да бъде проверена канализацията. Но търсенето в каналите беше безрезултатно.

— Какво стана с Уайли? — попита Кроуфорд.

— Той не е носил ръкавици и по дръжката на пистолета откриха негови отпечатъци — отговори Джейкъб. — Освен това намериха името му в списъка на гостите, а в дрехите му откриха поканата за празненството. Но въпреки това федералните още са смутени от това разкритие — никой не е очаквал да бъде замесена толкова високопоставена личност. Животът отново ни изненада.

Сетне Джейкъб погледна към Холис.

— Но дори и тази история може да се тълкува по различни начини.