Филип Шелби - Опасни муцуни

— Благодаря ви, но още е рано за приветствия — заяви тя, приведена над микрофона. — Както може би вече виждате, моят съпруг не успя да пристигне навреме. След няколко минути ще бъде тук, пред вас. Благодаря за търпението.

Клаудия се отдръпна и махна на тълпата. Но въпреки ослепителната усмивка тя бе изпълнена с решимост да научи Робърт веднъж завинаги да спазва стриктно графика за срещите с избирателите си.

Извисен на 70 м над ораторската платформа 13 13 Факлата в дясната ръка е най-високата точка на Статуята на свободата — тя се извисява на 91,5 м над терена. Короната на главата със седемте лъча е с 20 м по-ниско. — Б.пр. , Майстора леко се отдръпна от оптическия мерник и нагласи пръста върху спусъка.

— Какво успя да чуеш от съобщението на Холис? — попита Кроуфорд веднага щом се настани на седалката, запазена за втория пилот.

— Чух достатъчно — отвърна Джейкъб. — А сега ме изслушай: докато тя се размотава в подножието на Статуята, никаква опасност не я заплашва. А сега е наш ред да се включим в играта. Каква е твоята изненада?

Кроуфорд не можеше да се съгласи, че Холис се „размотава“, защото прекрасно знаеше, че нищо няма да я спре, след като си е наумила нещо.

— Взе ли списъка?

Джейкъб му подаде списъка с почетните гости на Клаудия Балантайн — копието от този списък бе получено от охраняващия екип от нюйоркската полиция, ангажиран със зоната около фериботния кей край парка „Батъри“. Имената бяха подредени азбучно, затова Кроуфорд веднага обърна на последната страница.

— Ето го! — извика той и посочи името на Доусън Уайли, изписано на предпоследния ред.

— Федералните се опитвали да го открият, но не го намерили сред гостите. — Джейкъб поклати глава. — Бива си го тоя тип. Как е успял да се вреди, за да получи покана?

— Вероятно с някое по-щедро дарение за предизборната кампания на съпруга й. Или с някой хитър ход.

— Какъв хитър ход? — ядоса се Джейкъб. — Защо сенаторът Балантайн ще жертва съпругата си? Какво би могъл да спечели?

Кроуфорд посегна към автомата, закрепен с две скоби към вратата на хеликоптера.

— Не знам. Може би Балантайн ще ни го обясни. Или самият Доусън Уайли, ако го пипнем жив.

Хеликоптерът се заклати, когато Джейкъб натисна лоста, за да увеличи скоростта. След няколко секунди се озоваха над пристана.

— Нищо не спомена за Майстора — обади се Джейкъб.

Кроуфорд се извърна към него, докато проверяваше пълнителя си.

— И той е там горе. Длъжен е да бъде там.

Хеликоптерът заобиколи задната страна на Статуята, след което отново започна да набира височина. Именно тогава Джейкъб видя нещо на острова и така се ядоса, че едва не изпусна лоста.

— По дяволите! Не мога да повярвам на очите си!

Кроуфорд погледна надолу към площадката за кацане и веднага забеляза приземилия се хеликоптер. Обърна се към Джейкъб, но той му махна с ръка да мълчи и притисна с ръка слушалката си.

— Онзи идиот, Балантайн, докопал пистолета на един агент от охраната и принудил пилота да приземи хеликоптера. — Погледа недоумяващо към Кроуфорд. — Да предупредим всички: екипа за бързо реагиране, специалните служби, ФБР, полицията. Имаме най-много петнадесет минути да измъкнем тази лейди, преди да е попаднала под кръстосан огън.

Болките сковаха мускулите по бедрата и прасците й, но въпреки това тя не спря дори за миг — защото знаеше, че ако сега си позволи кратка почивка и внезапно получи мускулен спазъм, няма да може да направи нито крачка повече.

Избърса потта от челото си, изтри дланите в панталоните си. Отново посегна към парапета и продължи да опъва ръката си, за да се изтегли с още едно стъпало нагоре. Вече бе стигнала до най-тясната част на Статуята, буквално в гърлото на огромната женска фигура. Виеше й се свят от неспирното въртене по безкрайната спирала. Оставаха й само още четири площадки преди края, но Холис не можеше да издържа повече и спря. За малко.

Пое си дъх, наведе се и започна да масажира мускулите под коляното. За да не вдига шум, дишаше само през устата, поглъщайки въздуха жадно, на едри глътки, в трепетно очакване пулсът й най-после да се нормализира. Изправи се полека, отметна потния кичур от челото си, вдигна уморен поглед нагоре към короната и отново закрачи.

Подложена на натиска на вятъра, кухата метална структура издаваше неприятни стържещи звуци, напомнящи за стенания и въздишки. Но Холис с благодарност посрещна този шум, защото така нямаше да се чуват стъпките й. Надяваше се също силната светлина откъм прозорците да заслепи Майстора, така че той да не успее да я забележи в първите две-три секунди — дори половин секунда преднина можеше да има фатални последици.