Филип Шелби - Опасни муцуни

Това беше той.

Преметнал ръка през рамото на щедрия спонсор на кампанията — милионер от щата Айова — Робърт Балантайн се насочи към вратата на хотелския си апартамент. Разговорът на четири очи беше отнел повече време, отколкото бе очаквал, и то най-вече защото месопроизводителят от Айова не отстъпваше и упорито се пазареше за размера на дарението.

Балантайн си каза, че щедрите дарители са като девствениците: след купона трябва да бъдат утешавани, за да се примирят с промяната.

Най-после беше постигнато споразумение и Балантайн остави помощниците си да се погрижат за милионера, а той влезе в банята. Наплиска лицето си със студена вода, оправи прическата си, провери възела на вратовръзката си.

Пред вратата на банята го очакваше един от помощниците му.

— Как сме с времето? — попита го Балантайн.

— Изоставаме с двадесет минути от графика — отвърна помощникът. — Обадих се на екипа на съпругата ви, че ще закъснеете. — Замълча за миг. — Бяха доста раздразнени.

— Имал си късмет, че ни си говорил със самата Клаудия. Какъв е маршрутът?

— Оттук се отправяте директно към хеликоптерната площадка. Хеликоптерът вече ви чака с включени двигатели. Свързах се с шефа на полицейското управление да ни осигури моторизиран ескорт. Той заяви, че ще го направи, ако му обещаете, че ще прекара една нощ със съпругата си в спалнята на Ейбрахам Линкълн в Белия дом.

— Ако не отида навреме на острова, Клаудия ще ме убие — рязко го прекъсна Балантайн. — Да вървим.

Беше облечен в гълъбовосив костюм и лъснати до блясък черни ботуши.

Холис не можеше да си спомни кога за последно бе виждала Доусън Уайли облечен в костюм. Но ето че той пристъпваше, ловко провирайки се сред навалицата, а от слънчевите отблясъци изпъкваше финия плат на сакото, опънато по широкия му гръб.

Холис се втурна след него, разблъска хората около себе си, като се стараеше да не го изгуби от поглед. Така и не обърна внимание на сърдитите викове. Доусън Уайли я привличаше непреодолимо, като магнит. Но защо той се отби настрани? Защо не продължи към платформата?

Холис смаяно се огледа. Тук тълпата бе по-разредена, притичваха последните закъснели за тържествената церемония. Доусън Уайли можеше още в следващата секунда да я забележи. На всяка цена трябваше да се свърже с Кроуфорд и Джейкъб.

Обаче краката й не се подчиниха на волята й, а продължиха механично да я водят напред. Пресъхналите й устни отказаха да промълвят в микрофона думите, напиращи в мозъка й. Продължи да го следи, удивена от самообладанието му, от спокойната му походка, от самоуверените му жестове.

Кой всъщност си ти, Дий?

Той се спря на тревата, на няколко метра от асфалтираната пътека, след което зави наляво. За минута-две Холис го изгуби сред множеството, но когато отново го зърна, той вече се насочваше към подножието на Статуята, откъм задната страна. За миг се мерна под сенките на дърветата, но после го видя на пътеката, водеща към фундамента.

Не посмя да се приближи прекалено много към него. Остана на двадесетина метра. Тогава до слуха й достигна метален звук, а сетне някакво дращене — като дребен чакъл, стържещ под подметките.

Какво ще предприемеш сега, Дий? Ще ме застреляш ли?

Подплашената жена се отдръпна няколко крачки назад и се скри зад оградата. Когато се престраши отново да надзърне зад ъгъла, Доусън Уайли беше изчезнал.

Пред нея имаше само една невзрачна врата с жълт надпис „Машинно помещение“. Холис се приближи и натисна дръжката на резето. Но тя не се завъртя.

Вратата изобщо не бе заключена.

В хеликоптера, увиснал на тридесетина метра над острова, Джейкъб се колебаеше дали да накара послушната машина да опише още няколко осмици във въздуха. На няколко пъти се бе спускал по-ниско, едва ли не над върховете на дърветата, за да огледа по-сенчестите места. От откъслечните фрази, уловени в слушалките, той знаеше, че Кроуфорд и Холис още не бяха надушили някаква следа. А времето напредваше безжалостно.

— Кроуфорд, чуваш ли ме?

— Да — долетя отговорът му от земята.

— Хеликоптерът с Балантайн вече се издигна във въздуха. Очаква се да се приземи на острова след десет минути. Какво да правя?

Джейкъб знаеше, че бяха останали само две възможности: да оставят сенатора Балантайн да слезе на острова и да го изложат на смъртна опасност или да натисне алармения бутон и да предупреди летеца на другия хеликоптер. Разбира се, без неопровержими доказателства, че някъде наоколо се спотайва професионален убиец, с кариерата на Джейкъб, а може би и на Кроуфорд, ще бъде свършено. Ако не представят убедителни факти, никой няма да им повярва, че Балантайн е бил избран за мишена на атентат. Включително и самият Балантайн. Което означава, че този, който е решил да го ликвидира, след няколко седмици, най-много месец-два, отново ще издебне удобен случай, за да постигне целта си.