Филип Шелби - Опасни муцуни

— Може би Майстора ще се опита да действа веднага след приземяването на хеликоптера.

Кроуфорд поклати глава.

— Единственото високо място наоколо е административната сграда. За да проникне в нея и се изкачи на покрива, ще му се наложи да премине през кордона от рейнджъри. Доста съмнително. Но да допуснем, че успее. Откъде ще се измъкне? Ще бъде заклещен между сградата и хеликоптерната площадка. Днес не позволяват на частни яхти да се доближават до острова; не може да се възползва и от частен хеликоптер.

Холис, Джейкъб и Кроуфорд бяха прекарали половината нощ, опитвайки се да решат този проблем: какъв маршрут за бягство би избрал Майстора. Най-подробно бяха огледали картите на острова и чертежите на сградата. Една след друга възможностите отпадаха като неосъществими.

По някое време Джейкъб зададе въпроса дали не правят грешка, като съсредоточават вниманието си върху острова. Но само някой луд би се опитал да се нахвърли директно върху Балантайн и да стреля. Един опитен наемен убиец никога не би се изложил на риска да го гръмнат, след като има възможност не само да изпълни задачата си, но и да се измъкне жив. Нима Майстора ще реши този път да наруши основното си правило?

— Губим си времето — рече Кроуфорд. — По-добре да се разделим. Ти ще огледаш наоколо и ще останеш край платформата. Аз ще проверя навесите. Ще се смеся с полицаите и рейнджърите, за да се опитам да разбера кои са зоните за патрулиране.

Млъкна за миг.

— Не забравяй, че той ни познава. Трябва да го видиш, преди той да те е забелязал.

През 1984 г. фасадата на Статуята на свободата бе напълно възстановена, а вътре бяха направени доста подобрения.

Старата факла бе ремонтирана, подобриха вентилацията и инсталираха двоен асансьор с прозрачни кабини. Допълнителните екстри облекчиха достъпа на туристите, но същевременно улесняваха работата на евентуалните снайперисти: стъпалата на извитата стълба, 168 на брой, бяха обработени със специално покритие, за да не се хлъзгат; панорамните прозорци в короната можеха да се отварят до пет сантиметра, за да се проветрява през лятото; монтираха допълнителен авариен асансьор, който смъкваше техниците директно от най-горната точка до машинното отделение в подземието на пиедестала.

Майстора бе запознат с главното електрическо захранване на Статуята, което в момента бе изключено, за да се пести енергия. Но оставаше да работи спомагателният генератор, осигуряващ осветлението в машинното отделение. За по-малко от минута Майстора откри прекъсвачите за включване на аварийния асансьор.

Излезе от стаята с електроразпределителните табла и се насочи надолу към тесния и полутъмен коридор, осветен единствено от голи крушки, обвити с телена мрежа, подобно на тези в машинното отделение на корабите. В края на коридора зави надясно и видя вратата на аварийния асансьор. Шумът на асансьора не го притесняваше, защото вътре в Статуята нямаше никой.

Както асансьорите за туристите, така и аварийният асансьор беше с остъклена кабина. Той се отдели плавно от подножието и за по-малко от минута стигна до нивото, където свършваше спираловидната стълба.

Майстора излезе от кабината, пресече тясната пътека и започна да се изкачва по допълнителната стълба. От височината не му се виеше свят, нито пък се страхуваше да надзърне през перилата на стълбата, която се виеше в хладния мрак.

Вътрешната страна на тази част на Статуята беше широка, а под високите парапети бяха опънати мрежи срещу самоубийци, закрепени за гредите. Освен това имаше скрити камери, но издайническите червени лампи по тях днес не мигаха.

Майстора се движеше с отмерена стъпка, докато накрая достигна най-тясното място на конструкцията — точно под брадичката на Статуята.

Стъпалата завършваха с една рампа, която обикаляше цялата корона. Оттук можеше да се излезе направо към скосените прозорци, които се отваряха. Майстора остави сака, наведе се и погледна през прозореца, за да се увери, че долу на земята всичко е спокойно. После провери ъгъла на слънцето над хоризонта, натисна бутоните и бавно завъртя дръжката, за да отвори прозореца. Студеният влажен въздух разроши косата му.

Наведе се над сака и извади устройството за дистанционно взривяване. След това се зае със сглобяването на пушката, завинти заглушителя и постави пълнител с десет патрона. Обикновено поразяваше мишената още с първия изстрел, но пушката бе прецизно изработена и ако не бъде монтиран пълнителят, балансът й щеше да се наруши.