Филип Шелби - Опасни муцуни

Майстора се върна на крайбрежния булевард под сенките на старите кестени. Там завари двама служители, негови „колеги“, оживено спорещи за предстоящата среща на стадион „Шиа“. Единият го изгледа небрежно и промърмори едно „Здрасти“, но другият въобще не му обърна внимание.

Главният вход към Статуята се намираше откъм площада и пилона със знамето. Това бе най-обширната открита площ на острова и затова тъкмо тук се нареждаше опашката от чакащи.

Майстора се спря до пътеката в дъното на площада и забеляза, че зоната пред вратите е преградена с дебел копринен шнур. Вътре дежуреха двама от служителите, заедно с някакъв цивилен тип. Вероятно беше агент от Специалните служби. Това се очакваше. Вратите са били запечатани снощи, след проверката от служителите, т.е. след като са се убедили, че вътре не е останал нито един посетител.

Но имаше и други входове, скрити за простолюдието, на които никой не бе обърнал внимание — страничната врата за техниците от поддръжката, както и допълнителната врата за кабелите. Тя се намираше само на няколко метра от мястото, където бе застанал той.

Майстора бе сигурен, че и рейнджърите, и хората от специалните служби бяха проверили ключалките, а редовните патрули ги проверяваха отново при обичайните си обиколки. Ала никой не знаеше, че между последната проверка преди петнадесет минути и следващата след още петнадесет ключалката на вратата на машинното отделение ще бъде отворена. Той не знаеше кой и как щеше да извърши това. Бяха му казала само, че в този промеждутък от време ще може да влезе вътре, но трябва да заключи след себе си.

Майстора стисна здраво дръжката на тежкия сак. Бе прекарал дълги години в лишения, бе пропътувал хиляди километри, бе убил всички, които се бяха опитали да му попречат да пристигне тук. След по-малко от час щеше да бъде възнаграден за дългите години, прекарани в усамотение и изолация…

Посегна към дръжката на вратата.

Тя послушно се завъртя.

Докато Майстора затваряше вратата зад себе си, наоколо се чу бръмченето на хеликоптер, плъзгащ се над върховете на дърветата на път към площадката за кацане.

Джейкъб приземи хеликоптера на площадката до кея на Службата за охрана на националните паркове. Свали слушалките от главата си и се извърна към Холис и Кроуфорд.

— Пристигнахме. Аз ще ви следя от хеликоптера. Ще бъде чудесно, ако успеете да го откриете и обезвредите. В противен случай ще се обадя на полицаите.

— Къде е Балантайн? — попита Кроуфорд.

— Според сведенията от радиото той още е в хотела. Специален хеликоптер го очаква на площадката до Тридесет и четвърта улица. Предполагам, че имате на разположение четиридесет минути, преди да пристигне.

Кроуфорд и Холис скочиха на пистата, наведоха се, за да се предпазят от перката, и се затичаха към алеята край кея. Обърнаха се и видяха как Джейкъб се издигна с хеликоптера.

— Сложи си слънчевите очила — рече Кроуфорд.

Холис го послуша. Очилата и бейзболната шапка не бяха кой знае каква маскировка, но заедно с журналистическата карта щяха да свършат работа.

Двамата бързо отминаха административната сграда и затворения магазин за сувенири и излязоха на крайбрежния булевард, откъдето се откриваше внушителна панорама. Огледаха навесите, столовете и платформата, върху която бяха поставени високоговорителите и подиумът за оркестъра. Сред добре облечената тълпа се движеха полицаи и рейнджъри.

Холис проследи погледа на Кроуфорд, насочен към широката тераса върху пиедестала на Статуята. Обикновено там бе пълно с туристи, които спираха, за да си направят снимки на фона на небостъргачите на Манхатън. Днес обаче терасата беше пуста, само рейнджъри в зелени якета наблюдаваха отвисоко тълпата долу.

— Майстора не работи по този начин — промърмори Кроуфорд. — Той винаги предпочита да стреля отдалече. Не е в негов стил да действа толкова отблизо.

Холис разбра какво искаше да каже спътникът й. Според сведенията на Джейкъб още вчера следобед Статуята е била претърсена, а изходите запечатани. По всички тераси патрулираха рейнджъри. Тя бе сигурна, че в подножието на Статуята, пред главния вход, ще има още по-силна охрана. Майстора бе професионален стрелец, който действаше от високо. Ако не от Статуята, откъде другаде щеше да стреля?

— Не виждам наоколо никого от специалните служби — каза Холис.

— Има малоброен екип, но ще дойдат, когато пристигне Балантайн — отвърна Кроуфорд.